Джуд Деверо - Рийган

Понеже мъжете явно щяха да разговарят за работа и децата им стигаха за безмълвни слушатели, тя предаде малкото момченце на Травис и стана от дивана. Травис не се изплаши да вземе от нея бебето, което лежеше в големите му ръце като в люлка.

— Ще отида да видя Никол — каза Рийган, а Травис й обясни пътя до кухнята. Тъкмо затваряше вратата след себе си, чу Клей да казва: „Никога не съм предполагал, че ще ти се падне такава красавица!“ и възмутеното сумтене на Травис.

С високо вдигната глава Рийган крачеше през украсената с цветя зала към задната врата, после се обърна наляво и се насочи към входа на кухнята, която беше подслонена в отделна постройка. Там цареше делова суетня, а Никол изглежда беше душата на цялата дейност. Бъркаше чак до лакти в дълбока тенджера с брашно, и когато една слугиня по невнимание изсипа цяла чиния с яйца и черупки в тестото й, като че ли въобще не се ядоса. После покрай нея профучаха две чистички, но обикновено облечени деца и Никол хвана голяма кана, пълна с мляко, тъкмо тогава, когато щеше да се прекатурне. Сложила брашнените си ръце на дръжката на каната, тя вдигна очи, съзря Рийган и й се усмихна чистосърдечно.

Изтри си ръцете о престилката и пристъпи към нея.

— Много съжалявам, че ви оставих сама с мъжете, но исках да предложа на гостите си нещо добро за вечеря.

— Винаги ли е такава лудница тук? — попита Рийган с нескрит ужас.

— Ами да — почти винаги. — Трябва да се грижим за страшно много хора. — Никол развърза престилката си и я окачи на една кука. — Трябва да донеса още зеленчуци от градината. Какво ще кажете за една малка разходка преди вечерята? Имам предвид, ако не сте уморена?

— Ах, аз спах през по-голямата част от пътуването дотук — отговори Рийган с усмивка. — И ако не ви затруднява, аз на драго сърце бих разгледала тази… тази плантация.

Дори в най-дръзките си мечти, както си призна по-късно, тя не беше очаквала това, което успя да види. Едно конярче запрегна двуколка с хрисим кон за тях и после Никол обиколи с нея цялата плантация и й показа всички допълнителни постройки. Предположението на Рийган се потвърди: една плантация беше донякъде цяло село, в което се произвеждаше, отглеждаше или развъждаше почти всичко, от което човек се нуждаеше в живота.

Никол я придружи до курниците, до мандрата, до гълъбарниците, до тъкачницата, до оборите, до дъбилнята, до дърводелната, до пивоварната и й обясни, че освен складовите помещения, към кухнята принадлежат още и помещенията за опушване на шунка и пералните. Показа й обхващащата безброй уврати орна земя, на която се отглеждаха лен, памук, пшеница и тютюн. Тя посочи с ръка към една воденица от другата страна на реката, където се мелеше житото на плантацията. И се отправи с Рийган към ливадите, които бяха отделени с огради от нивите, на които пасяха кравите, овцете и конете на плантацията.

— И всичко това стопанисвате сама? — смая се Рийган.

— Клей ми помага малко — отговори Никол през смях. — Но вие естествено сте права. Има много работа. Рядко напускаме границите на нашата плантация. Това не е и нужно, защото тук в нашата плантация имаме всичко, което ни трябва.

— Вие сте много щастлива, нали? — попита Рийган тихо.

— Сега съм щастлива — отговори Никол сериозно — но не винаги е било така. — При тези думи Никол обърна очи към воденицата на отсрещния бряг. — Клей и Травис са приятели от детинство. Много се надявам, че и ние ще станем приятелки.

— Никога не съм имала приятелка — призна си Рийган и погледна скришом жената до себе си.

Никол беше миловидна колкото и самата тя. Двете обаче не знаеха каква удивителна двойка представляваха — чернокосата Никол до тъмнокафявите къдри на Рийган, на които слънцето придаваше червено-златист отблясък.

— И аз не съм имала приятелка — изповяда й се Никол. — Във всеки случай, не съм имала истинска приятелка, с която да говоря открито или да й се доверя. — С изящна усмивка тя дръпна юздите, конят потегли отново. — Когато имаме малко повече време, ще ви разкажа как се запознах с моя мъж.

Ах, помисли си Рийган и се изчерви, това няма да мога никога, никога да й доверя. Дори само затова, защото никога няма да повярва в историята как се запознах с Травис.

— Огладнях — каза Никол до нея. — Вие положително също сте гладна. И двете ми малки деца сигурно са почти умрели от глад. — Рийган се засмя.

— Което със сигурност важи и за Травис, както го познавам.

— Нима е толкова млада, колкото изглежда? — попита Клей. — Държеше на ръце сина си, стоеше до прозореца и забеляза, че двете жени се връщат с двуколката.