Джуд Деверо - Рийган

— Събудих ли те? — попита той.

Забеляза по напрегнатото изражение на лицето му, че се е случило нещо важно и затова не отговори на глупавия му въпрос. Протегна се, за да раздвижи вкочанените си мускули, и се огледа наоколо, докато Травис зареждаше револвера си. Виждаше само спокойна вода и обилна зеленина на двата бряга.

— Съвсем близо сме до жилището на Клей — каза той и за втори път гръмна във въздуха.

Тя хвърли отново удивен поглед към покрития с гора бряг и се замисли как може да се живее сред такъв пущинак, когато гората на левия бряг изведнъж свърши.

Зад нея във водата се подаваше дълга, построена от дърво кейова стена, към която бяха завързани две лодки, и двете по-големи от тази, в която пътуваха. Когато се приближиха до малкото пристанище, изведнъж в полезрението на Рийган попаднаха безброй сгради: големи и малки къщи с градини, зад тях старателно обработени ниви и навсякъде работещи хора, коне, каруци — една картина на усърдна деловитост.

— В такъв град ли живееш? — попита Рийган, докато Травис насочваше лодката към тясното мостче.

Отговорът му беше тих смях, който Рийган не разбра.

— Това не е град — обясни той — това е плантацията на Клей.

Тази дума чуваше за пръв път. Не знаеше какво означава, и докато си отваряше устата, за да продължи да разпитва Травис, тя забеляза, че вниманието му е привлечено от звънкия смях на деца. Той бързо скочи от лодката и пренесе Рийган на кея — тъкмо навреме, за да вземе в прегръдките си две от най-прелестните деца, които беше виждала през живота си.

— Чичо Травис! — крещяха те пощръклели, докато Травис ги хвърляше нагоре. — Донесе ли ни нещо? Чичо Клей вече се тревожеше за теб. Хареса ли ти в Англия? Мама роди две деца, вместо едно, както се надяваше, и имаме нови кученца.

— Сега имаш ли майка? — попита Травис засмяно. Хлапакът хвърли неодобрителен поглед към сестра си.

— Тя обръща всичко с главата надолу, чичо Травис. Тя има предвид естествено Никол. Понякога забравя, че не е наша майка.

На тясното мостче се бе появил един мъж — едър, строен, с тъмни очи и коса, изразителни скули и лице, което сияеше от щастие.

— Къде, по дяволите, беше толкова време? — попита мъжът, докато стискаше ръката на Травис и после бурно го прегърна.

— Пристигам дори няколко седмици по-рано и ти го знаеш добре! — отвърна Травис. — Никой не ме посрещна и ми се наложи да оставя багажа на склад и да наема тази развалина.

Травис посочи с ръка към шалупата и с това съсредоточи вниманието на мъжа върху Рийган, която мълчаливо чакаше на края на малкото пристанище. Преди мургавият мъж да каже или попита нещо, Травис въздъхна с голямо облекчение.

— Най-сетне идва и тя! — Травис се затича покрай тъмнокосия мъж към чудно хубава млада жена, която взе в прегръдките си и сърдечно целуна по устата. Погледът на другия мъж се отклони отново от Рийган и се насочи към двамата, сякаш борейки се с вътрешна възбуда.

После Травис поведе младата обаятелна жена към малкото мостче.

— Водя със себе си една жена, с която искам да те запозная — каза той.

С едно овално лице, с големите сияещи кафяви очи и пълната чувствена уста, разгледана отблизо, тази жена изглеждаше още по-хубава, отколкото от разстояние. С бърз поглед към роклята от пурпурночервен муселин с малки зелени ивици под изтеглената нагоре талия Рийган установи, че имаше погрешна представа за американската мода. В тази рокля жената щеше да предизвика сензация дори в английския кралски двор!

— Това е жена ми Рийган — каза Травис гордо, с поглед към Рийган — а това са Клейтън Армстронг и неговата жена Никол. А тези двама немирници там — продължи той през смях — са племенницата и племенникът на Клей, Манди и Алекс.

— Много се радвам — каза Рийган тихо. Тези хора представляваха за нея голяма изненада. Те бяха далеч от онова, което си представяше като американци.

— Не искате ли да влезем вътре — попита Никол. — Сигурно сте много изморена. Доколкото познавам Травис, едва ли ви е дал и минута почивка.

Травис се отнесе към тези думи с неволно сумтене, докато Рийган затаи дъх, тайно молейки се той да не направи неуместна забележка.

Тя последва безмълвно Никол по пътеката нагоре към къщата. Никол я погледна усмихнато и каза:

— Той е малко своенравен, нали?

Рийган кимна сдържано, докато се оглеждаше наоколо и се мъчеше да установи къде се намира.

По пътеката срещу тях се спускаше на бегом една представителна блондинка, вдигнала краищата на роклята си над глезените.