Джуд Деверо - Рийган

— Моля те — мълвеше тя, като мяташе глава насам-натам — моля те, Травис, моля те!

В този миг той се озова при нея, сля устата й с устните си, а тя отвърна на целувката му толкова страстно, сякаш искаше да се слее с него. Когато проникна в нея, се отдели изцяло от леглото, просто висеше на Травис, подкрепяше го, напрягаше хълбоците си, за да проникне още по-дълбоко в нея.

Неговото желание и неговата страст бяха не по-малко бурни. След няколко могъщи, дълбоки, изпълващи я изцяло тласъци по тялото му преминаха тръпки, той я стисна толкова здраво в обятията си, сякаш щеше да потроши всичките й ребра, докато сладостните тръпки на общия оргазъм се разляха като горещи вълни по кожата й.

Минаха секунди, преди Рийган да усети, че въздухът не й стигаше, защото Травис я притискаше толкова плътно към себе си, сякаш искаше да я вкара в тялото си. И тя дори се надяваше той да успее.

После прегръдката му се разхлаби, но той все още не я пускаше, заровил лице в шията й. Тя отвори очи и видя широки, пъстри ивици от венчелистчета върху мократа му от пот кожа. Извърна главата си, вдиша аромата на цветята и започна да се смее, събра няколко цветчета от леглото и ловко ги хвърли нагоре.

Травис вдигна глава и я погледна с вдигнати от почуда вежди.

— На какво се смееш отново?

— Цветя за невестата — отвърна тя весело. — Ах, Травис, аз исках един букет, а не цяла градина.

Той се наведе над нея, грабна шепа цветя и й ги подаде както бяха разбъркани.

— Ето ти твоят букет. Сигурен съм, че в него ще намериш всичко, което потърсиш.

Тя се шмугна под него, затъркаля се в цветята, мяташе ги във въздуха, после започна да го замерва с тях.

— Тя иска цветя — имитираше Рийган ниския глас на Травис. — Значи ще й подаря някакви цветя. Ах, Травис, всичко, което правиш, изглежда толкова… толкова колосално, толкова безмерно, толкова поразяващо. — Тя седна, а сърцето й сякаш започна да прескача, когато разглеждаше това великолепно мъжко тяло, което лежеше изпънато на легло от цветя.

— Може би — допълни тя лукаво — все пак не всичко е толкова великолепно в теб.

В този миг Травис си пое дълбоко и шумно въздух и я сграбчи за роклята, но след кратък пронизителен писък се отказа от намерението си.

— Повече да не си ми скъсал нито една дреха! — предупреди го тя, но на бърза ръка свали роклята от раменете си, преди той да действа в разрез със забраната й.

— Да ме правиш за посмешище и да ме командваш! — изсумтя той, присвил гневно очи. Започна да се промъква на четири крака към нея, сякаш му хареса играта на котка и мишка. Рийган се отдръпна към стената и се опита да спре настъплението му, като го бомбардира с цветя. Естествено напразно, и в края на краищата тя вдигна ръце в знак, че се предава.

— Милостиви господарю, — замоли се тя като боязлива жертва — правете с мен каквото желаете, само ми оставете девствеността.

Когато вече очакваше със сладостна тръпка по кожата последната, решаваща атака на Травис, една искрена ругатня я върна към действителността.

Тя отвори очи и го видя да стои на леглото със свити колена.

— По дяволите — каза той — дори не може да се пълзи по тези неща! Огледай това! Допускала ли си, че човек може да се нарани от рози?

Рийган избухна в такъв смях, че получи бодежи в хълбоците. Опряла коляно на корема си, тя се тресеше от удоволствие.

Травис извади дълъг трън от коляното си, хвърли го на пода и й се скара:

— Радвам се, че ме намираш за толкова смешен!

— Ах, Травис — заливаше се от смях тя — аз те намирам за безмерно романтичен!

Подигравката й го отрезви. Той прехапа устни.

— Мислиш ли, че щях да ти донеса всичките тези проклети цветя, ако нямах романтично сърце?

Тонът, с който изрече последните думи, отприщи у Рийган нов пристъп на смях. Тя не забеляза, че развеселеността й действително го уязвяваше. Той наистина беше хвърлил усилия, за да има тя цветя за сватбата си, и нямаше никаква вина за незнанието си, че едно букетче теменужки може да въздейства повече от цяла каруца с цветя. Също така не беше негова вината, че трън в коляното му го принуди да прекъсне една увлекателна игра. Когато се канеше да стане от леглото, тя сложи ръка на рамото му и каза, потискайки смеха си:

— Травис, твоите цветя са превъзходни. Те ми харесват!

Той не каза нищо. Рийган забеляза как са се изпънали мускулите на врата му и сериозно съжали, че му се е надсмяла. Беше направил всичко по силите си, за да й достави радост, а тя му се отплащаше с подигравки.