Джуд Деверо - Рийган

— Обзалагам се, че гневът ти бързо ще се изпари — прошепна тя във врата му, целуна го нежно по ухото и прокара гальовно език по меката му част. — Може би коляното ти ще оздравее по-бързо, ако го целуна — каза тя ласкаво и прокара устни надолу по ръката му.

— Възможно е — изсумтя Травис с най-ниския си бас. — От опит глава не боли.

Рийган жадуваше да му достави истинско удоволствие, мислейки за усилията, които беше положил, за да я удовлетвори цялостно.

Целуна коляното му, после устните й се придвижиха нагоре, докато ръцете й ги следваха, галещи бедрата му, масажиращи и наслаждаващи се на мускулното великолепие. Стигна до кръста му и неговото удивление се превърна в озарение. Той стенеше и шепнеше нейното име. С едно единствено плавно движение я вдигна от леглото, хвърли я до себе си и проникна в нея. Вече не беше самоувереният мъж, който имаше навика да диктува и да насочва събитията, а един подвластен и безпомощно изложен на страстта си любовник.

Възбудата, която бе разпалила у него, извика дълбока наслада и се разтовари в могъщо изригване на страстта. Рийган лежеше безсилна върху леглото, напълно изтощена след този ураган на необузданата страст. Останали без сили, двамата заспаха прегърнати.

— Ставай! — заповяда Травис и я плесна лекичко по дупето. — Ако сега не тръгнем, няма да стигнем никога до дома на Клей. А ако си мислиш, че бих прекарал нощта с теб на малка шалупа, много се лъжеш!

Нямаше никаква представа за какво говори, но се подчини, без да разпитва дълго. Махна косите от очите си, свали цветчето лале от бузата си и седна на леглото. Чувстваше се изтощена и малко й се виеше свят, но беше щастлива.

— Защо не искаш да прекараш една нощ с мен на кораб? — попита тя. Нима не бяха заедно с месеци на кораб?

— Това съвсем не е кораб — отговори той, — шалупата е малка платноходка и при твоите акробатически упражнения тя ще се обърне.

— При моите акробатически… — повтори тя и се помъчи да го погледне надменно. Ала когато седиш гола-голеничка в купчина смачкани цветя, с порозовели бузи и блестящи очи, с пламъка на една любовна нощ в погледа, е трудно да играеш на голяма дама. Не можеше да претендира за нищо повече от малка съблазнителна русалка.

Травис, с покрито от сапунена пяна за бръснене лице я разглеждаше в огледалото, и погледът му й подейства така, че тя отново си легна сред възглавниците.

— Не, не! — извика той заканително и я заплаши с пръст. — Ако не станеш веднага от леглото, ще се погрижа да живеем в отделни спални в къщата ми.

Тази заплаха беше толкова абсурдна, че тя само се изсмя. Все пак отстъпи пред настояването му и започна да се мие. Чувстваше се толкова добре, че никак не й се бързаше. Дори нетърпението на Травис не можеше да помрачи доброто й настроение.

Когато най-сетне се облече, Травис буквално я помъкна надолу по стълбището и към една маса, на която беше сервирана огромна американска закуска. Травис се нахвърли като изгладнял вълк върху ястията и между две хапки й заяви, че заради нея никога не се храни редовно и че щяла да го вкара в гроба в разцвета на силите му. Но намигането му с очи не прилягаше на оплакванията.

После се спуснаха към една река, където ги чакаше малка платноходка. За миг багажът й беше натоварен и докато плаваха нагоре по Джеймс Рийвър към жилището на Травис, Рийган започна да го бомбардира с въпросите си. Толкова дълго и бурно се беше противила срещу пътуването до Америка, че никак не беше се замисляла къде живее Травис.

— Какво имение притежаваш, голямо или малко. Сам ли си ореш нивите или имаш за това чирак? И твоята къща ли е хубава като къщата на Марта и на съдията?

Като я гледа известно време озадачено, той й отговори усмихнато:

— Моето… хм… имение не е съвсем малко и, да, имам и чираци, макар че сегиз-тогиз сам ора земята си. Смятам, че къщата ми е доста хубава, но може би затова, защото е моя собствена.

— И ти сам си я построил — каза тя замечтано, докато ръката й оставяше бразда във водата. Навярно в едно малко домакинство липсата й на опит като стопанка нямаше да има опустошителни последици. Фаръл беше казал, той не се съмнявал, че нямало да може да управлява имотите му, и в това отношение сигурно беше прав. Ала с такова малко жилище, каквото притежава Травис — къща с една или най-много две стаи — тя сигурно щеше да се справи.

Докато още се отдаваше на приятни мисли, усилващата се жега на предиобеда я надви и тя задряма.

Изведнъж силен гърмеж я изтръгна от съня й. Едва не падна в реката, когато скочи от мястото си и видя на кърмата Травис с димящ револвер, насочен към небето.