Джуд Деверо - Рийган

— Травис ли е пристигнал? — извика тя още докато беше на десетина крачки от тях.

— Да, а това е неговата жена Рийган. Рийган, това е Джени Лангстън.

— Неговата жена? — възкликна изненадано блондинката. — Значи този щур човек е удържал на думата си като каза, че заминавал за Англия и щял да се върне с жена в къщи! — Тя се изправи пред Рийган и сложи ръка върху рамото й.

— С вашето съгласие си навлякохте беля на главата, госпожо Станфорд! Надявам се, че имате и куража да се наложите над него! — С тези думи тя продължи да тича по пътеката надолу към малкото пристанище.

— Много хора ли живеят при вас? — попита Рийган, докато продължаваше да се оглежда удивено.

— Да, цяла дузина — отговори Никол. — Да започнем от полските работници, сетне са тъкачите, млекарите, градинарите — с една дума, всички хора, които са нужни за стопанисването на плантацията.

— Плантацията — повтори Рийган шепнешком непознатата й дума. Сега вървяха между дълги редици подкастрен висок жив плет, който закриваше гледката към околните постройки. — Травис ми разказа, че сте чакала дете, ала децата преди малко говореха нещо за две.

Лицето на Никол се озари от пленителна усмивка.

— Близнаците изглежда са нещо обичайно в семейството на Клей. Да, преди четири месеца родих едно момче и едно момиче. Влизайте! Ей сега ще ви ги покажа!

Зад живия плет се извисяваше голяма тухлена сграда, която не отстъпваше по размери на тази в Уинстън Мейнър. Рийган се надяваше Никол да не забележи колко беше поразена от гледката. Естествено, и в Америка имаше богати хора, и естествено някои от тях притежаваха имения. Само в Англия постоянно й бяха представяли Америка като толкова млада страна, чиито жители нямали време да построят нещо значително.

Помещенията в тази къща бяха изненадващо красиви — големи, просторни, тапицерията на мебелите от коприна, тапетите с рисувани на ръка мотиви, по стените поставени в рамки портрети. Навсякъде по масите и скриновете стояха вази с току-що откъснати цветя.

— Искате ли да отидем в салона? В такъв случай ще пренеса децата долу.

Докато стоеше сама в стаята, Рийган се удивяваше на елегантността на обзавеждането. До отсрещната стена стоеше писалище „Шератън“ с великолепни орнаменти, над него висеше огромно огледало в украсена с дърворезба рамка, а на другата страна се открояваше висок стенен шкаф с подвързани в кожа книги.

Освен Уистън Мейнър, тя не познаваше друго английско имение, ала в сравнение с видяното тук, къщата в Уистън Мейнър изглеждаше жалка и прашна постройка. Тук всичко блестеше от чистота. Нямаше разковани дъски, скъсани тапицерии, тъмни петна в лакировката.

В този миг Никол се върна в стаята с две бебета на ръце и я откъсна от разглеждането на стаята. Първоначално Рийган не желаеше да вземе нито едно от децата от страх да не им се случи нещо, сякаш бяха от порцелан. Никол й показа как трябва да държи кърмачетата и скоро малкото момче привикна в нея и развеселено започна да гука. Улисана в бебето, тя не забеляза, че Травис влезе в салона и седна на дивана. Никол беше отново излязла от стаята.

— Мислиш ли, че и на нас ще ни се родят наведнъж две? — попита Травис, докато галеше ръката на момченцето и го оставяше да си играе с пръстите й. Рийган наблюдаваше лицето му, когато малчуганът й се усмихваше.

— Наистина искаш дете, нали? — попита тя тихо.

— Много отдавна — отговори той сериозно, но прибави към това откровение едно типично за него нетактично обяснение: — Никога не съм имал истинско желание да се оженя, но баща мога да бъда много пъти.

В този миг Рийган понечи да го попита защо е забравял да ги узаконява, но премълча, защото вече знаеше отговора му. Той искаше детето, с което беше забременяла от него. По-късно щеше да му докаже, че е годна не само да ражда деца като машина. Заедно щяха да работят и да изградят ферма за семейството си. Може би тяхната къща никога нямаше да бъде толкова хубава и плантацията — внушителна като тази на Армстронг, но както се знае, не в парите е щастието.

— Какво ще кажеш за моята млада смяна, Травис? — чу тя гласа на Клей откъм вратата. Той стоеше там с гордо изпъчени гърди, с другото бебе в ръце, заобиколен от двете страни от Манди и Алекс, и изглеждаше така щастлив, както можеше да бъде щастлив само един мъж.

— Клей — отговори Травис усмихнато — какво ще ми разкажеш за новите си крави, които щеше да използваш за разплод? И успя ли да спасиш миналогодишното сено от плесен?