Джуд Деверо - Рийган

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че дори не зная на колко е години? Това е въпрос, който не смея да й задам. Ще се радвам, ако е вече на шестнадесет години.

— Що за глупости бръщолевиш? Не попита ли родителите й на колко е години, когато се запозна с нея?

Травис не каза нищо. Нямаше намерение да се изповядва на Клей. Да, ако беше жив по-големият му брат Джеймс, на него сигурно щеше да признае на четири очи, че беше отвлякъл жена си.

Клей изглежда проявяваше разбиране към сдържаността на Травис. В края на краищата и в неговия живот имаше неща, които не желаеше да довери на приятеля си. Към тях спадаше например продължилата с месеци кавга между него и Никол.

— Винаги ли е така мълчалива? Извинявай, нямах намерението да се меся в личните ти работи. Но вие двамата изглеждате неравна двойка.

— Ах, ти я подценяваш. Въобще тя умее да се налага — отговори Травис с намигане. — Дори аз не знам що за човек е тя в действителност. Струва ти се, че пред теб стои малко момиче, на което главата е натъпкана с романтични мечти, а в следващия миг те е… тя е… — Той млъкна, надвит от спомена за ранните утринни часове на сватбената си нощ. — Каквато и да е, аз я намирам за очарователна.

— А какво ще стане с Марго? Не мога да си представя, че ще прегърне дружелюбно малката ти жена.

— С Марго вече ще скъсам — каза троснато Травис. Едва заздравели рани, кошмарни спомени за миналото се отразиха в очите на Клей.

— Бъди нащрек, когато ги запознаваш двете! Жени като Марго изяждат за закуска такова сладко малко същество като Рийган. — Той въздъхна. — Говоря ти от опит.

— Марго няма да ни навреди. Аз ще й обясня, че сме се оженили. И ще бъда винаги наблизо, за да закрилям жена си. И Рийган ще знае какво изпитвам към нея. В края на краищата аз се ожених за нея, нали?

Клей не отговори. Опитът го беше научил, че хората му даваха съвета, които не приемаше. И че брачната клетва се престъпяше толкова лесно, колкото се даваше.

През тази нощ, под балдахина в гостната, Рийган разказа на мъжа си за своите впечатления от изминалия ден.

— Не знаех, че съществува такова нещо като плантация. Никога не бих повярвала, че двама души могат да притежават цял град.

Травис я притегли по-плътно към себе си.

— Значи ти харесва нашата система от плантации? — промърмори той в полусъня си.

— Разбира се, че ми харесва. Но се радвам, че няма много такива. Непонятно ми е как Никол се оправя с толкова голям имот. Слава богу, че ти си един малък фермер.

Когато Травис не отговори нищо, тя го погледна и забеляза, че вече е заспал. Усмихната се сгуши до него и също задряма.

Раздялата с Никол и Клей на следващото утро беше по-трудна, отколкото предполагаше. Цялото семейство се тълпеше на малкото мостче, за да се сбогува с тях. Никол обеща на Рийган, че скоро ще й гостува и ще й помогне с каквото може. Клей и Травис разговаряха още веднъж надълго и нашироко за крави и изгледи за реколтата.

После на Травис се наложи още няколко пъти да хвърля близнаците във въздуха, докато всички припряно се сбогуваха, защото иначе не се виждаше края на лудориите им. Рийган и Травис се качиха в малката си лодка и се насочиха нагоре по течението на реката, докато семейството на Клей им махаше от малкото пристанище.

Рийган много се вълнуваше, защото най-сетне щеше да се запознае с жилището на Травис. Питаше се дали къщата му беше толкова голяма и недодялана като него самия. Може би щеше да направи уютен дом от нея, а от него домакин с приятни маниери.

След като известно време плаваха с попътен бриз нагоре по течението на реката, пред взора й отново се разкри просека в крайбрежната гора. Забеляза огромен кей с повече плавателни съдове, отколкото при семейството на Клей.

— Това отпред е пак плантация, нали? — попита Рийган, която беше станала от мястото си и стоеше до Травис. — Тази плантация изглеждаше многократно по-голяма от имотите на Клей. — Прилича ми повече на град! — смая се Рийган.

— Хм — да — отговори Травис с широка усмивка.

— Познаваш ли собственика на тази плантация? — реши да разузнае Рийган. Когато се приближиха забеляза, че тя беше разположена по същия начин като плантацията на Клей, само че в много по-уголемен мащаб. До една корабна работилница на брега се извисяваше сграда, която беше голяма колкото къщата на Клей.

— Какво ли е това? — попита Рийган, като сочеше към сградата.

— Склад за корабни принадлежности — обясни Травис. — Плаващите по реката могат да подменят там своите платна и да си набавят резервни части. Освен това там се складират стоките, преди да се товарят на корабите. Къщата на управителя на склада е по-малката постройка до нея.