Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Да се грижи за ризите и чорапите ми. Искам обувките ми да блестят. Ще ни трябва и някой да чисти къщата, да оправя леглата и да готви.

Блеър помълча, докато най-после проумее смисъла на думите му. Откакто навърши десет години, всичките й мисли и стремежи, цялото й учение бяха посветени на медицината. Нямаше и понятие как се води домакинство.

И тя дълбоко въздъхна.

— Мислиш ли, че някой би се ангажирал с хора като нас? — Тя почувства трептенето на гърдите му, когато Лий тихо се изсмя.

— Можем да поразпитаме тук-там. Аз познавах една дама, една криминална… — Той стреснато спря, когато Блеър захапа зърното на гръдта му.

— Лий — каза тя и отметна глава назад, за да го погледне в очите, — та аз изобщо нямам понятие как се ръководи домакинство. Майка ми се опита да ме научи, но…

— Ти предпочиташе да се катериш по дърветата.

— Или се криех. Леля Фло също се опита, но вуйчо Хенри винаги казваше, че по-късно ще имам време за това, и ме водеше в хирургията да му помагам при операциите. Мисля, че просто не ми оставаше време. Следващата година възнамерявах да завърша курс за домакини, за да се подготвя поне малко за семейния живот с Алън.

— Курс? И какво щеше да научиш там — как се чисти тоалетна и се бършат подове?

— Наистина ли мислиш, че щеше да бъде толкова лошо?

— Вероятно още по-страшно.

Блеър отново скри глава на гърдите му.

— Нали ти казах, че не биваше да се жениш за мен. Сега разбираш защо някой друг не ме искаше. В тези неща Хюстън ме превъзхожда с цяла глава. Трябваше да си я запазиш.

— Вероятно — отговори сериозно Лий. — С нея нямаше да се тревожа, че ще ми открадне скалпела.

— Не ми е потрябвал твоят скалпел! — изфуча Блеър. — Имам си свой.

— Така е, но Хюстън поне знае как се води домакинство. Сигурен съм, че чорапите на мъжа й ще бъдат винаги чисти и без дупки.

Блеър сърдито го отблъсна.

— Щом това искаш, върни се при нея или при която и да е друга жена. Ако мислиш, че ще посветя живота си на грижи за бельото ти, много се лъжеш. — Тя седна и обидена навлече панталоните си.

— Няма ли да кърпиш поне чорапите ми? — попита умолително той. Блеър вдигна очи и забеляза веселите искрици в очите му.

— Ах, ти! — засмя се тя и падна в ръцете му. Лий стремително отговори на прегръдката й. — Още не си ми разказал за раждането на близнаците.

— Какво?

— За трите бебета, които си извадил на бял свят и за които писали четири медицински списания.

Той я погледна, сякаш не беше наред с главата.

— Никога досега не съм израждал три бебета наведнъж.

— Но нали ми каза… Ах ти, негоднико! — изфуча тя и избухна в смях.

Лий прокара ръка по покритите й с панталона крака и после по голия й гръб.

— Какво ще кажеш да слезем до потока? Там ще похапнем.

— И ще поговорим за клиниката — допълни Блеър, докато навличаше ризата си. — Кога смяташ, че ще пристигне апаратурата? Още не си ми казал какво си поръчал. Лий, ако ти не искаш да работиш там по цял ден, бих могла да пиша на една приятелка, доктор Луиза Блийкър. Тя е много способна, а Чандлър е перспективен град. Сигурна съм, че скоро ще ни трябва трети лекар.

— Аз имах намерение да взема мисис Кребс в клиниката.

Блеър изпусна копчето, което се готвеше да закопчее.

— Мисис Кребс? Знаеш ли що за човек е тя? Един ден в болницата доведоха момиченце с пилешка кост в гърлото и твоята многоуважаема мисис Кребс предложи да изчакаме някой „истински“ лекар.

— И бедничката е жива и до днес? — попита той с невинни кръгли очи.

Блеър хитро го изгледа.

— Пак ли започваш да ме дразниш?

— Аз? — Той хвърли поглед към ризата й, на която бяха закопчани само трите най-долни копчета. — Такова нещо може само да се прегръща — допълни той и хвана ръката й. — Хайде, щом трябва да говорим по делови въпроси, нека поне да се поразходим.

Държейки се за ръце, Леандър и Блеър тичаха нагоре по хълма към дървената хижа. От време на време спираха и се целуваха. Лий започна да подръпва ризата й, а тя неговата и когато стигнаха до къщата, и двамата бяха разкопчани до пъпа.

Но веселото им настроение моментално се изпари, когато видяха, че на верандата ги очаква Рийд Уестфийлд.

Лицето на Леандър потъмня. Той застана между Блеър и баща си и бързо започна да закопчава ризата си.

— Чуй ме — зашепна нежно той, — вероятно трябва да те оставя. Не мога да си представя че баща ми би дошъл чак тук, ако не беше станало нещо наистина важно.