Джуд Деверо - Сърце от пламък

Очите й се разшириха.

— Нима искате да отнемете целомъдрието ми, сър? О, недейте, това е единственото, което ми остава.

— Не заслужавате дори това, като си помисля за всичките ви номера, млада госпожо — отговори с тих, похотлив глас Лий. — Съдът ви обявява за виновна. Очаква ви заслужено наказание.

— О! — прошепна с умолително вдигнати межди тя. — Трябва ли да слагам карамел в обувките си?

— По-скоро сметнах, че е редно да ви превърна в своя любима робиня до края на живота ви.

— Но това е твърде сурово наказание за малко карамел в обувките ви!

— Наказвам ви също за лютия пипер и… — Очите му се разшириха. — Ти ли поръси енфие в бисквитите ми? И нацапа със сажди далекогледа на баща ми, когато го донесох за пръв път в училище.

Тя кимна и почувства искрени угризения на съвестта при мисълта за множеството злобни номера, които му беше погаждала. Лий я изгледа с истинско страхопочитание.

— Знаех, че си участвала в някои от тия истории, но винаги мислех, че за повечето е отговорен Джон Лехнер. Срещнах го преди четири години в Ню Йорк и като си спомних всичко, което ми беше причинил той — както аз си мислех! — здравата го натупах.

— Искаш да кажеш, че си отмъстил за злобните му дела?

— Били сме се стотици пъти. Години наред ходех със синини, получени от непрестанните ми битки с Джон. — Той се ухили. — Като си помисля сега, че е бил невинен! А що се отнася до номерата, за които бях сигурен, че са твоя работа — какво можех да направя? Ти си шест години по-малка от мен и като си спомня как ме наби баща ми, когато веднъж ти ударих шамар, и до днес не ми е минала през ума мисълта да посегна на някое младо момиче.

— Значи сега ще плащам за стореното през детските си години — въздъхна пресилено Блеър. — Тежък е животът.

— Не е толкова трудно, колкото си мислиш — отговори с крива усмивка Лий.

— Добре, че съм лекарка и не е лесно да ме уплашиш.

— Но аз не почувствах влечение към теб само заради медицинските ти умения.

— Така ли? Защо тогава?

— Заради упоритостта, с която се стремеше да спечелиш вниманието ми. Дълго се съпротивлявах, но вече не мога.

— Бедничкият — промърмори уморено тя.

— Обичам послушни жени — заяви той, мушна ръка под ризата й и се зае нежно да масажира гръдния й кош. Ръцете му непрекъснато се плъзгаха към гърдите й.

Блеър беше изненадана, че отново го желае, но когато почувства ръцете му върху голото си тяло, всичко беше като за пръв път. Когато порасна, тя бързо забрави детските си лудории. Тогава смяташе, че само омразата към него я е подтиквала към подобни номера — искала е да го накаже, че й е отнел Хюстън. Но сега се питаше дали наистина не е искала просто да привлече вниманието му.

Когато Лий вдигна глава и започна да разкопчава ризата си, тя взе лицето му в ръцете си.

— Още не разбирам какво означаваш за мен — прошепна тя.

Лий се усмихна с истинска нежност.

— Наистина ли? Е, ще го проумееш, като останеш при мен още малко. Вече зная нещо за теб, Блеър — ти си изключително силен противник. Вярваш ли, че ще се бориш също така упорито за мен, както досега се бореше против мен?

— Не зная — отговори смутено тя. Все още чувствата й към този мъж бяха двойствени. Цял живот беше негов враг. Опитваше се по най-различни начини да го уязви. Въпреки това успя да провали сватбата на сестра си с него. Защо? Защо легна с един мъж, когото беше смятала за свой враг?

Лий свали ръцете й и целуна дланите.

— Ако се опитваш да намериш отговор на житейските загадки, само ще си пилееш времето. — Той свали ризата си.

Любиха се нежно, внимателно, като Лий непрекъснато наблюдаваше лицето й и търсеше реакциите й. Целуваше връхчетата на пръстите й и топлите му влажни устни караха тялото й да тръпне от наслада. Целуваше гърдите й, милваше ги, ръцете му галеха всяка частица от тялото й.

Оргазмът беше мек, сладостен, продължителен. После Лий дълго я държа в обятията си, притискайки краката й между своите, обгръщайки я с ръцете си, сякаш искаше да разтвори тялото й в своето.

Блеър лежеше в обятията му, слушаше песента на щурците, високите тонове на колибрите и лекия шум на вятъра. Дъхът му, ударите на сърцето му, мирисът на тялото му я изпълваха цялата. Искаше й се този миг никога да не свършва.

— Като се върнем в къщи, трябва да назначиш жена да ми пере чорапите — промърмори Лий.

— Какви чорапи? — проговори отсъстващо Блеър, продължавайки да се притиска в него, сякаш от това зависеше живота й.