Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Тогава ли стреляха срещу теб?

— Закарах колата напреки на улицата, но нямаше как да скоча от нея. Конете щяха да избягат и да освободят пътя.

— Значи си останал на капрата и си ги задържал — промълви с възхищение Блеър.

— Останах горе, докато шерифът настигна грабителите.

— И какво стана после?

— Баща ми ме смъкна от каруцата и ме отнесе при лекаря, който извади единия куршум — другият просто беше пробил ръката ми. Накара ме да пия от една бутилка, докато се напия, и, кълна ти се, махмурлукът беше много по-страшен от дупките в тялото ми.

— Но благодарение на теб крадците са били заловени!

— И прекараха доста време в затвора. Междувременно излязоха на свобода. Ти даже се запозна с един от тях.

— Аз? Кога?

— Вечерта, когато отивахме на приема у губернатора. Спомняш ли си самоубийцата от Ривър стрийт? А мъжа, който ни чакаше отвън при файтона? Не мисля, че ти хареса особено много.

— Комарджията — промълви Блеър и си припомни похотливите му погледи.

— Това е само едно от многобройните му занимания. Льо Голт прекара десет години в затвора на Колорадо Спрингс.

— Заради теб! — прошепна Блеър. — Сигурно те мрази. Толкова време е бил зад решетките.

— Сигурно — промърмори небрежно Лий. После отвори очи и я погледна. — Но и ти едно време ме мразеше, така ли беше?

— Е, не може да се каже, че съм те мразила… — започна Блеър, но с усмивка спря. — Къде беше през сватбената ни нощ?

— Искаш ли да видиш белезите от куршумите?

Много й се искаше да му изкрещи, че за кой ли път отклонява въпроса й, но само здраво стисна устни и замълча. Лий пъхна ръка под брадичката й.

— Меденият месец не е време за сръдни и обидени погледи. Какво ще кажеш да ти разправя за някои от подвизите си като акушер — например за тримата близнаци, които извадих на бял свят?

Блеър не проронваше нито дума.

— Първото беше седалищно.

Никаква реакция.

— Родиха се един месец по-рано. Излизаха през интервал от един час и за да ги запазим живи, трябваше…

— Какво трябваше? — попита след минута Блеър.

— О, нищо. Не беше толкова интересно. В три медицински списания съобщиха за случая. Или бяха четири? — Той вдигна рамене. — Всъщност това не е важно.

— Защо писаха в списанията?

— Защото нашият метод да запазим живота им… Но това вероятно не те интересува. — Той се прозя и отново се облегна на дървото.

Блеър се нахвърли върху него със стиснати юмруци.

— Кажи ми, веднага ми кажи! — извика тя и двамата се претърколиха по тревата. Когато Блеър се озова отдолу, Лий спря.

— Ще ти го кажа. Но и ти трябва да ми издадеш една от твоите тайни.

— Нямам тайни — отговори с гневно святкащи очи Блеър. Не можеше да му прости отказа да й каже къде е бил през сватбената им нощ.

— Напротив, имаш. Кой напъха змиите в кутията ми за храна и щурците в кутията за моливи?

Блеър невинно затрепка с мигли.

— Не съм съвсем сигурна, но вероятно е била същата личност, която напълни обувките ти с карамели, заши ръкавите на якето ти, поръси с лют пипер сандвичите ти и…

— На градинското увеселение на майка ми! — прекъсна я Лий. — Седях, ядях сандвичите и си мислех защо ли са толкова люти. Но не можех да се проявя като страхливец, щом останалите си хапваха най-спокойно. Само че пиперът едва не ме уби! Как успя да го направиш?

— Дадох едно пени на Джими Самърс и му поръчах да отвърже мръсния си пес, щом изпусна лъжичката си на земята. Кучето избяга в градината и тъй като ти открай време си беше самарянин, веднага се втурна да го гониш. Всички гледаха подире ти и аз имах достатъчно време да поръся сандвичите ти с лют пипер. Струваше ми се, че ще експлодирам, защото едва сдържах смеха си. Ти седеше насреща ми целият окъпан в пот но смело ги изяде до последната троха.

Лий поклати глава, без да я пуска.

— Ами кравешкото лайно в шапката, с която ходех на риболов?

Тя кимна.

— А рисунката на мис Елисън на тетрадката ми?

Блеър отново кимна.

— Никой ли не те заподозря?

— Напротив. Веднъж баща ти ме хвана на местопрестъплението. Хюстън ми каза, че отиваш да ловиш риба, затова се промъкнах у вас, изсипах червеите, които беше накопал, и сложих в кутията един слепок. За съжаление точно тогава се появи баща ти.

— Представям си как ти се е накарал. Никога не е проявявал разбиране и към лудориите на Нина.

— Каза, че от мен никога няма да стане истинска дама.

— Прав е бил — заяви тържествено Лий и започна да се отърква о нея. — При теб и дума не може да става за дама. Ти си жена от плът и кръв. — Той се ухили. — С достатъчно плът на нужните места.