Джуд Деверо - Сърце от пламък

Хладната вода беше божествена. Блеър се отпусна назад и затвори очи. Усещаше, че Лий я наблюдава. Той беше облякъл панталона си, но горната част на тялото му беше гола и това много й харесваше: тъмна, загоряла от слънцето кожа, опъната над добре тренираните мускули. Личеше си, че често е на въздух и е свикнал с физическите упражнения.

— Май се омъжих за съседското момче — промърмори усмихнато тя. Лий коленичи в долния край на ваната.

— Защо се опитваше да вгорчаваш живота ми, когато бях момче?

— Никога не съм го правила — отговори тя и започна да сапунисва ръцете си.

— А кой ме бомбардираше с глинени куршуми и снежни топки? Кой разказа на Мери-Алис Пендъргаст, че съм си загубил ума по нея? Нейната майка показала на моята любовни писма, написани уж от мен.

— Защото ми отне Хюстън — отговори тихо Блеър. — С нея бяхме неразделни, но щом ти се появи, тя те обикна повече, отколкото мен.

Когато Леандър доста време не каза нищо, тя вдигна очи и забеляза, че той я гледа втренчено. Като че ли не искаше да повярва в думите й. Вече много години тя не беше мислила за детските дни, прекарани с него. Да, беше го намразила — още първия път, когато го видя. Но защо? Всички останали го харесваха, а Хюстън направо го обожаваше. Блеър обаче просто не можеше да го понася. Когато идваше у тях, тя бързаше да излезе от стаята.

— Може би… — прошепна тя.

— Какво може би?

— Може би съм искала да бъда твоя приятелка.

— Но това беше невъзможно, понеже Хюстън ме беше обсебила изцяло, така ли? — Лий вдигна единия й крак във въздуха и се зае да го сапунисва. Дългите му пръсти се плъзгаха все по-нагоре и по-нагоре.

— Говориш, сякаш цялата тази работа не те засяга. Но нали ти я помоли да се омъжи за теб. Сигурно си я обичал — продължи Блеър, докато наблюдаваше ръцете му и се наслаждаваше на докосванията им.

Лий сапунисваше пръстите й един по един.

— Сигурно е било така. Понякога дори не помнех как и къде съм помолил за ръката й. Мисля, че съм го направил във фазата, когато всеки мъж се стреми да докаже мъжествеността си. Всички мъже в Чандлър бяха правили предложение на Хюстън.

— Наистина ли? — отвърна поразена Блеър. — Тя никога не ми е разказала за тях. А при мен Алън беше единственият, който попита искам ли да се омъжа за него. Всички останали бяха…

— Глупаци — засмя се Лий, продължавайки да мие крака й.

— Но аз съм толкова различна — промълви Блеър и макар че нямаше причини за плач, очите й се напълниха със сълзи. — Винаги съм се старала да бъда като другите жени — мека и покорна като Хюстън. Вместо това станах лекарка. А после, когато получавах най-добри оценки в сравнение с колегите си мъже и жени, — виждах как се променят очите на мъжете, щом ме погледнеха. Ставаха студени и…

— Би могла да поработиш още над зашиването на раните — прекъсна я Лий, докато се зае с десния й крак.

— А всеки път, когато бях по-добра от някой мъж по специалността… — Очите й се разшириха. — Какво каза току-що?

— Когато бързаш, правиш бодовете твърде големи.

Блеър отвори уста, за да протестира, но веднага я затвори.

Беше сигурна, че шевовете й са безупречни, но веднага разбра, че Лий просто не иска тя да изпада в самосъжаление. Затова с усмивка вдигна очи към него:

— Ще ми покажеш ли как да ги направя по-добри?

— Ще ти покажа как всичко да стане по-добро — отговори той и така я погледна, че в сърцето й нахлу топла вълна. — Ония мъже са били глупаци — продължи той и насапуниса десния й крак. — Мъжът със самочувствие няма защо да се бои от една жена. Вярно е, че мина известно време, но ти все пак намери при мен своя дом.

— Да, намерих дом при годеника на сестра си — въздъхна Блеър.

Леандър помълча известно време, после взе лявата й ръка и сключи пръсти около нея.

— Мисля, че ако имах брат, след който тичат всички жени, а на мен не ми обръщат внимание, и аз щях да ревнувам.

— Ревност? Аз не съм… — Тази мисъл не беше й хрумвала никога досега, но може би истината беше именно в ревността й към Хюстън. — Тя олицетворяваше онова, което аз винаги съм искала да бъда. Не съм искала да ставам лекарка — аз просто трябваше да го направя. Исках да бъда като Хюстън — винаги с чисти ръце. Тя винаги имаше приятели. Имаше теб.

Без да вдига очи, Лий внимателно миеше дясната й ръка.

— Тя никога не ме е обичала.

Сякаш не го беше чула, Блеър продължи:

— Хюстън правеше всичко съвършено. Лесно печелеше приятели. Всички хора на десет мили наоколо я обичаха. Ако беше предвождала войските на Южните щати, те непременно щяха да спечелят Гражданската война. Хюстън е превъзходен организатор.