Джуд Деверо - Сърце от пламък

— И теб е организирала превъзходно. Сама се погрижи да ме отнемеш от нея.

— Аз — тебе? Не, това стана случайно. За всичко съм виновна аз. Хюстън няма нищо общо.

— Блеър — проговори тихо Лий, — на приема у губернатора възнамерявах да кажа на Хюстън, че развалям годежа.

— Да го развалиш? Съмнявам се, че каза подобно нещо, но сигурно не си го мислил сериозно.

Лий спря за миг да я мие.

— Та аз въобще не познавам Хюстън. Никога не съм я разбирал. Въпреки това виждам у теб неща, които са заложени и у нея. Хюстън отлично умее да крие мислите си зад проклетите си бели ръкавици. Кой знае по каква причина тя реши да се омъжи за мен още когато бяхме деца. За нея аз не бях личност, а само цел. Може би за теб медицината е същото, само че твоята цел е поставена правилно. Мисля, че Хюстън спешно се нуждаеше от претекст, за да развали годежа. Тя започваше да разбира, че от брака ни нищо няма да излезе.

— Трябваше да я видиш вечерта, когато мистър Гейтс й каза, че за теб трябва да се омъжа аз.

— А ти как би се почувствала, ако години наред си следвала медицина и някой прекрасен ден установиш, че припадаш при вида на кръвта? Или че ти прилошава от миризмата на карбол?

— Бих умряла — отговори тихо тя.

— Ето така се е чувствала Хюстън. Тя едва понасяше близостта ми. Никога не си говорехме, не се шегувахме, а когато се опитвах да я докосна, направо се вледеняваше.

— Просто не мога да си го представя — прошепна с искрен ужас Блеър.

Лий с усмивка се зае с горната част на тялото й, леко насапуниса врата и страните й.

— Вероятно инстинктивно е осъзнавала, че двамата с теб си подхождаме, затова те е изпратила на приема у губернатора.

— Но тя просто искаше да разгледа къщата на Тагърт и…

— Не ме карай да се смея! Госпожица ледената принцеса Хюстън Чандлър никога не е отстъпвала пред мъж, но щом се появи този Тагърт, бързо започна да се размразява. Помниш ли как го срещнахме в града? Той спря колата си до моята и жадно изгледа Хюстън. Тогава дори не ми хрумна, че всъщност би трябвало да ревнувам. Искам да кажа, ако бях наистина влюбен в Хюстън, както подобава на годеник. Но бях само любопитен.

— Тагърт… — промълви замислено Блеър. — Просто не мога да разбера как е могла да се влюби в този ужасен тип.

— Да, но той с готовност рискува живота си, за да ни помогне — възрази Лий. Гладките му насапунисани пръсти се придвижваха към гърдите й. — Бандата на Франки отвлече теб вместо Хюстън. Искаха откуп от петдесет хиляди долара. Тагърт донесе не само револвера си, но и исканите от тях пари.

Блеър не чуваше думите му, защото ръцете му се плъзгаха по гърдите й. Тя вдигна ръце, постави ги върху неговите и се отпусна назад, за да се наслади докрай на милувките му.

Леандър се изправи и я издърпа от водата. Мократа й кожа полепна по неговата.

— Доста дълго чаках този миг — усмихна се той.

Лий явно умееше да се освобождава бързо от дрехите си, защото беше съвсем гол, когато я положи на дивана. След като беше задоволил първата си страст, сега се зае да изследва тялото й. Блеър имаше чувството, че това сладостно мъчение никога няма да свърши. Той отблъсна ръцете й, които посягаха да го прегърнат, за да изпита докрай удоволствието с ръце и устни да изследва цялото й тяло и да трие кожата си в нейната, докато тя едва не загуби свяст от желание.

Когато легна върху нея, Блеър се вкопчи в него с цялото си тяло, но той беше дразнещо бавен, не позволяваше да го притесняват, употреби много време в първите дълги тласъци. Когато най-после ускори движенията си, желанието на Блеър се беше засилило до такава степен, че експлозията всеки миг можеше да избухне.

Когато най-сетне двамата заедно достигнаха върха, освобождаването от натрупаното напрежение беше толкова силно, че за миг Блеър помисли, че умира. Тялото й тръпнеше и тя не можеше да се отдели от него.

Лий внимателно се плъзна настрани и усмихнато проговори:

— Знаех си, че ще бъдем страхотен екип.

— Това ли е единствената причина, поради която се ожени за мен? — В гласа й прозвуча горчива сериозност.

А Лий отговори също така сериозно:

— Това и шевовете ти.

— Ах, ти! — изпъшка тя и заби нокти в ребрата му, но Лий моментално се изтърколи от дивана.

— Хайде, ставай, ще те водя на разходка. Искам да ти покажа някои места в околностите.

Блеър не беше свикнала да го вижда без дрехи. Единствените голи мъже, които беше виждала досега, бяха трупове върху студени мраморни маси. Лий беше по-жив от всеки друг човек, когото беше познавала някога.