Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Ще направя всичко, за да я предпазя от мен и от самата нея — обеща тържествено Лий.

Блеър седна на тревата пред краката им и отупа праха от дрехите си. После погледна надолу към клисурата, в която едва не се срути.

— Хайде, момчета! — извика шерифът. — Трябва ни доброволец, който да стои тук на пост, докато ние повикаме още няколко души. Държа ония долу да останат живи, докато се върнем.

— Шерифе, нали нямате нищо против да не споменавате имената ни? Също и това на Тагърт. И бихте ли изпратили някого оттатък в мина „Инекспресибъл“, който да вземе от магазина разписката ни за лома и динамита? — Лий млъкна за миг и се усмихна. — После да отнесе сметката на баща ми. Той много добре знае защо трябва да плати.

Лий се обърна и посегна с лявата ръка към поводите на жребеца, докато с дясната здраво стисна ръката на Блеър.

— Къде отиваш? — извика подире му шерифът, когато Лий решително заслиза надолу по склона.

— Отивам на меден месец — отговори невъзмутимо Лий.

— Пазете се, вие двамата! Французойката успя да избяга, а тя не храни особена любов към вас след всичко, което се случи.

Лий махна с ръка за сбогом и пошепна в ухото на Блеър:

— И аз тъкмо си мислех за любов.

Блеър се опита да върви редом с Лий, но вълненията на последните дни, мизерната храна, която получаваше при бандитите, и недостатъчният сън казаха тежката си дума. Тя започна да се препъва и на няколко пъти едва не падна. Лий веднага се притече на помощ и я вдигна на коня си. Но Блеър непрекъснато клюмваше и той трябваше да я подкрепя, за да не я загуби по пътя си.

Така минаха няколко часа. На Блеър й се струваше, че са яздили дни наред и че никога в живота си не е виждала легло, нито пък е спала в него.

Слънцето почти залязваше, когато Лий най-после спря и я свали от коня. Блеър с мъка отвори очи и видя, че се намира пред голяма дървена хижа с каменен фундамент.

— Къде сме? — попита тя, макар че това съвсем не я интересуваше. Искаше само легло, в което да заспи.

— Това е ловната хижа на баща ми. Ще останем тук няколко дни.

Блеър само кимна и отново затвори очи. Лий я отнесе в хижата. Стори й се, че се качват по някаква стълба, но беше твърде уморена, за да отвори очи още веднъж. Когато Лий я положи в леглото, тя вече спеше дълбоко.

Събуди я някакъв странен шум под прозореца и когато разтърка подутите си от спане очи, любопитството й веднага надделя. Трябваше да разбере причината за този шум. Отметна завивките и уплашено затаи дъх, защото установи, че е съвсем гола. На таблата на леглото висеше мъжка риза и Блеър бързо я навлече, преди да изтича до прозореца. Видя крави, които мирно пасяха по широката морава, а точно под прозореца й беше застанала майка с теленцето си. Сладкото им хрупане я беше събудило.

Къщата се намираше на върха на малък хълм сред обширно сечище, а зад високите корони на дърветата се издигаха огромни планини. Наоколо растяха в изобилие диви розови храсти, вече нацъфтели.

Зад гърба й се чу шум. Някой се изкачваше по стълбата. Когато на прага застана Лий с табла в ръка направо й прилоша от миризмата на прясно изпържена сланина.

— Явно добре съм чул — усмихна се той и с интерес се вгледа в дългите й голи крака под мъжката риза. Блеър се изчерви и побърза да се пъхне под завивките. Лий сложи таблата на скута й и махна кърпата, с която беше завита храната.

— Боя се, че няма достатъчно прясна храна, но за сметка на това килерът е пълен с консерви.

На таблата имаше голяма чиния с пържена шунка, сирене, праскови, царевичен хляб и малка купичка с горски ягоди.

— Менюто е страхотно, а аз просто умирам от глад — отговори Блеър и посегна с две ръце.

Лий се излегна напреки на леглото, облегна глава на ръката си и така настойчиво я загледа, че лицето й отново поруменя. Стана й ясно, че най-после бяха отстранени всички препятствия по пътя към тяхната брачна нощ.

— Всъщност колко време съм спала? — попита тя с пълна уста.

Леандър извади джобния си часовник, щракна капачето и после го остави на нощната масичка, сякаш той вече не му трябваше.

— Четиринадесет часа — отговори той.

Блеър едва не се задави с парчето царевичен хляб.

— Каза, че това е ловната хижа на баща ти. Отдавна ли идвате тук?

Леандър бавно започна да разкопчава ризата си. За всяко копче отделяше поне по минута. После още по-бавно я измъкна от панталона и й отговори:

— Още от дете.

Очите му настойчиво се взираха в нея, а погледът им под дългите гъсти мигли беше смущаващ. Блеър продължаваше да яде, но ускори темпото.