Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Би било много жалко — отговори небрежно Блеър. — Защото този мъж беше Тагърт. Нали от него възнамеряваше да изстискаш парите за мен?

Тя шумно се прозя и остави ножа на края на масата.

— Отивам да си легна. Всичко хубаво! — И се отдалечи със смях.

Скри се в съседната стая и започна тихо да се облича. При това внимателно наблюдаваше сянката на Франсоаз, очертана от луната върху мръсните дъски. Така разбра, че без да губи време, французойката е докопала ножа и е прерязала въжетата си. Само след секунди тя вече беше при вратата и изтича навън към оседлания кон.

— След нея — проговори зад гърба й Лий, когато се чуха първите удари на копита.

— С което искаш да кажеш, че пак трябва да хукна надолу по склона, по който току-що се изкачих — промърмори Блеър, чиито крака тежаха като олово.

— Щом свърши тази история, ще си почиваш цяла седмица — прошепна нежно Лий. — В леглото с мен.

— Прекрасна почивка — простена Блеър и комично извъртя очи.

Лий я поведе през голите скали. Навярно тя не би се осмелила да мине оттам, ако ги видеше на дневна светлина. Но сега нямаше друг избор, освен да го следва. Трябваше да съкратят пътя си, за да стигнат в каньона преди Франсоаз.

След малко Лий спря пред нея, а на крачка от него беше ръбът на стръмната стена, която се спускаше отвесно към каньона. В дървената хижа не се виждаше светлина и Блеър се запита дали пък всичките им усилия не са били напразни. Може би бандитите отдавна бяха напуснали скривалището си. Но Лий прошепна:

— Чакат я там. Не вярвам да предприемат нещо, преди Франсоаз да им е обяснила какво да правят.

— Лий, Тагърт отдавна трябваше да доведе шерифа, не мислиш ли? Да не му се е случило нещо?

— Нямам понятие. Беше сам, а срещу него бяха всички бандити. — Лий се промъкна към входа на клисурата и започна да подрежда шашките динамит. — Щом ги затворим в клисурата, ще препусна към Чандлър да доведа помощ.

— На кон ли? Откъде ще го вземеш?

— Дръж тук! — Той пъхна фитила в ръката й. — Ще ти кажа, като дойде моментът. Време е да взривяваме, но ще изчакаме шефката на бандата. Дано не се е заблудила.

— Може и да я е спряло нещо — промърмори Блеър. — Виж какво, Лий, трябва да ти призная… Нали си спомняш меда…

— Тихо! Май чух нещо.

Вече се зазоряваше и в мътната сива светлина на утрото се очерта фигурата на ездач на кон. Конят се мяташе насам-натам и жената едва се удържаше на гърба му. Беше й невъзможно да го укроти.

— Бързо, тичай на скалата! — заповяда Лий и Блеър побърза да се подчини.

В следващия миг долу настана същински ад. Франсоаз изкрещя, мъжете се разтичаха из клисурата и изпразниха револверите си, преди да разберат откъде идват виковете. Блеър спря за миг и се обърна към входа на каньона. Видя французойката на гърба на големия жребец, който правеше усилия да хвърли товара си, а зад нея две мечки, които тромаво подтичваха след коня и непрекъснато се спираха, за да оближат нещо от земята.

Тя чу тихия вик на Лий и след секунда той я сграбчи за бедрата и я повлече нагоре. При това непрекъснато подсвиркваше по много особен начин.

— Легни! — изсъска той и така я блъсна, че тя заби лакти в камъните. Но макар и на четири крака, Блеър пропълзя към края на скалата, за да може да наблюдава хаоса, който цареше под тях. Когато мечките нахлуха в клисурата, конете ужасено зацвилиха, а бандитите се разтичаха насам-натам, опитвайки се едновременно да застрелят зверовете и да успокоят конете си. Но най-силно беше желанието им да се измъкнат от тази страшна бъркотия, Франсоаз отчаяно дърпаше юздите на жребеца, като продължаваше да крещи и да сочи входа към каньона, за да привлече вниманието на хората си.

Внезапно жребецът се изправи на задните си крака и французойката изхвърча от седлото. Мощното животно се завъртя и препусна към изхода на клисурата, без да обръща внимание на мечките, които препречваха пътя му.

— Динамитът ще го разкъса! — изкрещя Лий и скочи на крака, за да вижда по-добре. Гласът му прозвуча ужасно тъжно, защото трагичният изход на любимото му животно изглеждаше неизбежен.

Но конят се втурна като бесен напред и мечките се отстраниха от пътя му.

Динамитът експлодира само след минута. Огромни скални блокове полетяха надолу и затвориха изхода на клисурата. Бандитите паднаха в капана. Трясъкът от експлозията свали Лий на земята, но още преди облакът прах да се разсее, той вече тичаше надолу към мястото, където коридорът от каньона излизаше между скалите. На половината път беше пресрещнат от големия си жребец, който препускаше с безумно въртящи се очи и дръпнати назад уши. Лий притисна главата на коня до гърдите си и успокоително му заговори.