Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър наблюдаваше Леандър, който я търсеше наоколо, и внезапно реши, че трябва да предприеме нещо, което да го накара да й се довери напълно. Искаше отсега нататък да познава изцяло живота му, за да не може някоя случайна жена да я убеди, че знае за съпруга й неща, които тя дори не е подозирала.

Потънала в мислите си, Блеър не обръщаше внимание на шумовете, които се разнасяха зад гърба й. Когато най-после усети нещо, замръзна на мястото си, смятайки, че бандитите на Франсоаз са дошли чак тук да я търсят. Обърна се съвсем бавно и погледна нагоре към върха.

Но това, което видя, напълно я вцепени. По склона слизаха две големи черни мечки и вървяха право към нея.

Но ужасът бързо отстъпи място на решителността и Блеър хукна да бяга с всички сили. Само за секунди стигна до хижата и когато се обърна, установи, че мечките не са я подгонили. Огледа се предпазливо наоколо, но не видя нищо. чуваха се само обичайните горски шумове. Обхваната от любопитство, Блеър изтича до едно дърво в края на полянката и претърси с очи стръмния склон. При нормални обстоятелства щеше да избяга на сигурно място, но част от нея си припомни, че с Лий са подхванали една рискована игра и тя не бива да я разваля, като потърси убежище в ръцете му.

Бавно се промъкна покрай хижата, оглеждайки се непрекъснато дали мечките няма да се изпречат на пътя й. Ако се бяха спотаили някъде наблизо, щеше да съобщи на Лий къде се намират.

Само на десет стъпки от мястото, където беше седяла, и само на хвърлей камък от хижата Блеър откри малка пещера. Съдейки по следите, които се преплитаха пред входа, там живееха няколко поколения мечки.

— Значи затова хижата е необитаема — промърмори тя и побърза да се отдалечи. Слънцето наближаваше хоризонта и беше време да сложи сънотворното в кафето на Лий.

По-късно си помисли, че чудесно е изпълнила задачата си. Дори Лий едва ли беше забелязал как изсипа в чашата му прах против главоболие. Но го направи така, че Франки непременно да я забележи. За момент се беше изкушила да сипе в кафето му разхлабително, защото не й убегна начинът, по който Лий гледаше Франсоаз, когато смяташе, че никой не го наблюдава. Минаха само няколко минути, след като Леандър изпи кафето си, и той вече почна да се прозява и да мърмори, че много му се спи. Няколко минути обясняваше на Блеър как да пази пленницата, после отиде в другото помещение и двете жени ясно чука как тялото му се отпусна на мръсния нар.

Франсоаз така изгледа Блеър, че тя с удоволствие би отвързала въжетата й и би я предизвикала на юмручен бой. Но вместо това отиде и провери възлите.

— Поне няма да прекара нощта с теб — изсъска тя. — Аз отивам да си легна. — И изгледа от долу до горе французойката, която беше привързана за стълба. — Надявам се, че се чувстваш удобно.

— А какво ще правиш, ако избягам? Как ще му обясниш?

— Ще му обясня, разбира се. С голямо удоволствие — отговори Блеър. — Какво ме интересуваш ти? За мен е важно да си далеч от мъжа ми. Освен това по време на следването си научих доста неща за възлите. Няма да ти е лесно да се освободиш.

Блеър отиде в съседното помещение, мислейки си колко прав беше Лий, като каза, че Франсоаз не смее да рискува. Кой ли пленник би помолил пазача си за разрешение да избяга?

Тя погледна към нара и видя, че Лий вече се е измъкнал през прозореца. Набързо напъха под завивките една възглавница, за да изглежда, че някой спи в леглото, и също изскочи през прозореца.

Вървя няколко минути, но наоколо не се чуваше нито звук. Като че ли земята го беше погълнала. Тръгна на изток и бързо се отдалечи от хижата, надявайки се Леандър да е тръгнал в същата посока. Естествено той беше сметнал за излишно да я посвети в плановете си за тази нощ, но макар да нямаше доказателства, тя предполагаше, че се е запътил на изток. Когато внезапно чу шум зад гърба си, моментално се скри зад едно дърво.

— Хайде, излез веднага оттам! — Гласът без съмнение беше на Лий, но Блеър никога не беше чувала този твърд, металически тон. Заповедта беше придружена с щракването на затвора на револвера му.

Със смутено лице Блеър се появи иззад стъблото. С тихо проклятие Лий освободи затвора на оръжието си и го прибра в кобура.

— Защо не си остана в хижата? Трябваше да охраняваш жената, както ти казах.

— Исках да знам къде отиваш.

— Не отивам на среща с друга жена. Върни се в хижата. Трябва да свърша нещо важно, а времето напредва. Не ми трябваш за тази работа.

— Къде си тръгнал, щом не се срещаш с друга жена? Нали трябваше да чакаме Кен и шерифа?