Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Ако имаш нужда от мен, ще бъда навън. В чантите на седлото има храна.

После излезе и остави двете жени сами.

Блеър бавно започна да разопакова нещата, оставени от Лий на разклатената маса, която се намираше близо до подпорния стълб, за който беше завързана Франсоаз. В хижата имаше и камина, но дявол знае кога беше чистена за последен път. Пък и не можеха да запалят огън, защото димът се виждаше отдалеч.

Блеър си приготви сандвич с шунка и сирене и започна да яде. Франсоаз не преставаше да й говори за отношенията си с Лий.

— Той винаги ще се връща при мен — заяви тя. — Често се е опитвал да избяга, но никога не е успявал. Ще ми прости всичко, което направих, ще ме вдигне на коня си и ще ме отведе далеч оттук. Нощем ще ме притиска в обятията си и аз…

Блеър взе сандвичите си и една манерка и бързо излезе от хижата.

Лий беше доста далеч от хижата и така добре прикрит, че Блеър не го видя, докато той не я повика:

— Какво се е случило?

Той грабна един от сандвичите и същевременно успя да я погали по ръката.

— Не ме докосвай! — изсъска тя и се отдръпна като опарена.

Лицето на Лий потъмня от гняв.

— Сега вече търпението ми свърши! Защо не ми вярваш? Казвам ти, че не познавам тази жена! Може ли да повярваш повече на чуждата жена, отколкото на мен — своя съпруг?

— Но баща ти ми каза, че си отишъл при нея. Как да не му вярвам?

— Баща ми те излъга, защото аз така му наредих! — изръмжа Лий.

Блеър отстъпи крачка назад.

— Излъгал ме е? Значи признаваш? Какво те накара да ме оставиш сама в сватбената нощ? Не си имал спешен случай. Съмнявам се, че твоят тайнствен мистър Смит изобщо съществува. Къде си бил тогава?

Леандър помълча известно време и продължи да яде хляба си, загледан към гората. Не му се искаше да усложнява ситуацията с нова лъжа.

— Не мога да ти кажа — отговори най-после той.

— Не искаш да ми кажеш. — Тя се обърна и тръгна обратно към хижата.

Лий я хвана за ръката.

— Не мога да ти кажа. — Лицето му издаваше нарастващо нетърпение. — По дяволите, Блеър! Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието ти. Не съм бил с друга жена. О, Господи, та аз едва се справям с едната, а какво ли бих правил с втората! Не можеш ли да проумееш, че става нещо наистина важно — въпросът беше на живот и смърт, — което ме принуди да те оставя сама в сватбената нощ! Защо, за Бога, ми нямаш доверие? Защо вярваш на баща ми, който те излъга заради мен, и на оная пачавра в хижата, която се изхранва от грабежи и убийства? — Той пусна ръката й. — Добре, върви вътре и продължавай да слушаш приказките й. Тя точно това иска да постигне. Как ли ще се радва, ако ние взаимно си издерем очите. Ще й бъде много по-лесно да избяга от един пазач вместо от двама. Ако продължава да дрънка и ти продължаваш да й вярваш, ще минат само няколко часа и ще й помогнеш да избяга, само и само да ме разделиш от нея.

Блеър внезапно усети слабост в коленете и се отпусна на тревата.

— Не знам какво да мисля — проплака тя. — Онази жена знае толкова неща за теб. Пък и аз нямам право да изисквам от теб вярност. Ти не си искал да се жениш за мен. Само честолюбието те принуди да спечелиш състезанието.

Леандър я хвана за раменете и я изправи на крака.

— Връщай се в хижата — изхриптя той през стиснатите си зъби и ядно й обърна гръб.

Блеър беше напълно смутена. Тръгна обратно с наведена глава. Веднъж леля й Фло се беше оплакала на съпруга си, че момичето знае толкова малко за действителния живот.

— Ако някой мъж й каже, че е сломила сърцето му, нашата Блеър ще тръгне да се рови в учебниците, за да разбере не би ли могла да го зашие отново. В живота има много повече неща от медицината.

Блеър спря насред път и безпомощно се обърна към Лий:

— Никога ли не си бил във Флоренция? — попита тихо тя, но сред тези скали въпросът й прозвуча ясно и отчетливо.

Мина доста време, преди Лий да се обърне към нея.

— Никога — отговори той, но лицето му издаваше горчивина.

Блеър предпазливо запристъпва към него.

— Всъщност тя не е твой тип, нали? Искам да кажа, много е мършава и си няма нищо нито горе, нито долу…

— Съвсем нищичко. — Нито едно мускулче не трепваше по лицето му, докато я наблюдаваше как се приближава.

— И не би могла да различи херния от изсипване на пъпа?

Лий продължаваше да чака неподвижно.

— Нямаше да се правя на глупак пред целия град, ако обичах друга жена — проговори тихо той.

— Не, вероятно не.