Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Никога не съм удрял жена, но днес непременно ще се изкуша. Блеър — изкрещя той, — не тичай в тази посока! Долу са бандитите и имат пушки!

Франсоаз се отпусна на скалите, скри лице в ръцете си и високо захълца:

— Как можеш да ми говориш такива грозни неща? Забрави ли нощите ни в Париж? Ами Венеция! Или Флоренция? Спомни си само луната във Флоренция!

— Никога не съм бил във Флоренция — изръмжа Лий, сграбчи я за рамото и я повлече след себе си. Тъй като тя продължаваше да се съпротивлява, той я метна на рамо и хукна надолу по склона, докато най-после успя да улови полата на Блеър. Благодарение на отличната работа на фирма „Кантрел и синове“ шевовете издържаха. Лий дърпаше на една страна, Блеър на друга, докато най-после мъжът се строполи на скалистата земя и притисна Блеър в скута си.

Ясно му беше колко е смешен с една жена на рамото си и друга в обятията си. Когато Франсоаз започна да рита, той с все сила я плесна по задника.

— Ти да мълчиш! — нареди кратко той.

— Щом ме докосваш по това място, ще те послушам — измърка като котка Франки.

Блеър скочи като ужилена. Но Лий все пак успя да я задържи.

— Блеър — заговори той, но тя не го погледна. — Никога не съм виждал тази жена. Познавам я едва от четвърт час. Не съм я срещнал в Париж. Не съм обичал друга жена освен теб. Ожених се за теб, защото те обичам.

— Любов? — промълви Блеър и се обърна към него. — За пръв път чувам тази дума от устата ти.

— Често съм ти я казвал, но ти не ме слушаше. Беше твърде заета да ми обясняваш колко обичам Хюстън. Но аз не съм обичал нито нея, нито тази… тази… — Той изгледа разкошния задник на мятащата се на рамото му французойка и бързо я свали на земята, без да пуска китката й.

Блеър бавно се облегна на гърдите му. Може би Лий казваше истината. Много искаше да му повярва.

— Ти си бил отличен лъжец, Леандър — намеси се Франсоаз. — Откривам нова черта у теб. Досега се познавахме само в едно отношение, но затова пък много добре. — Тя също се облегна на него. — Ах, колко добре се познавахме!

Блеър отново се опита да надигне, но Лий я задържа с две ръце. После изгледа физиономията й, въздъхна тежко, хвана двете жени за китките и ги повлече нагоре по склона.

Блеър го последва неохотно. Изкачването беше дълго и трудно. Прескачаха паднали дървета или се провираха под стъблата им. Въздухът ставаше все по-разреден и тримата страдаха повече от липсата на кислород, отколкото от препятствията по пътя си.

През цялото време Лий не изпускаше китката на Франсоаз. Но когато понечи да помогне на Блеър, тя го отблъсна.

Дървената хижа беше построена между две стръмни планински седловини и така изкусно прикрита, че минаха два пъти покрай нея, преди да я забележат. После тя внезапно се изправи пред очите им, сякаш току-що беше паднала от небето.

Платото, на което беше разположена, не беше голямо и само след няколко крачки човек се озоваваше на ръба на пропастта. Гледката от тази височина беше зашеметяваща. Зелената трева, която стигаше до глезените, беше изпъстрена с парички, разцъфтели в три цвята, а зад хижата се носеше омайващ аромат на шипки.

Почвата на високопланинската гора, в която столетия наред се беше образувал хумусен пласт от угнилите растения, беше толкова мека, че заглушаваше шума от стъпките им. Без да каже нито дума, Лий даде знак на Блеър да пази французойката, докато той провери дали хижата е празна. Щом се увери, че вътре не дебне опасност, той им махна с ръка да влязат.

Намираха се в съвсем обикновена дървена хижа: две помещения с малък склад зад вратата, замърсени от многото небрежни хора и животни, които бяха намирали убежище в тях при буря. Но все пак тук никой нямаше да ги търси.

Блеър безучастно се загледа в Лий, който привързваше Франсоаз за един от подпорните стълбове, без да запушва устата й и да завързва краката й, за да може да ги движи. Беше взел една кърпа и понечи да я напъха в устата й, но се отказа.

— Не вярвам, че хората ви ще дойдат чак тук. Ще изляза пред хижата и като чуя шум, ще ви запуша устата.

— Но, скъпи нима си твърдо решен да продължаваш тази комедия? Тя знае за нас. Сама ми го каза.

— Разбира се, вярвам ви — отговори Лий и се зае да връзва ръцете й. — Казала ви е достатъчно, за да изплетете мрежата си от лъжи. Какво очаквате от тях?

Франсоаз само го изгледа.

Когато Блеър се обърна, тя видя само, че двамата се гледат дълбоко в очите.

Лий рязко се извърна и понечи да й каже нещо, но като забеляза израза на лицето й, взе пушката си и измърмори: