Джуд Деверо - Сърце от пламък

Този път Блеър се подчини, но по гърба й пробягваха сладостни тръпки. Само след няколко часа Тагърт ще доведе шерифа и войниците и бандитите ще бъдат арестувани. Лий ще предаде Франсоаз в ръцете им и двамата най-после ще останат сами. Помисли за първата им и единствена засега нощ и когато вдигна очи към него през сведените си мигли, усети, че той буквално затаява дъх. Затова отклони поглед встрани, много доволна от себе си.

— Докато ти беше в хижата, имах време да съставя един план, който може би ще излезе успешен — започна Лий и се загледа надолу към гората. — Част от плана ми е да помогнеш на онази жена да избяга. Аз ще кажа нещо, което ще прозвучи така, сякаш се готвя да офейкам с нея. Тогава ще се скараме. Убеден съм, че ще бъдещ чудесна свадлива съпруга. — Той отново обърна очи към нея и почти изкрещя: — Какво, по дяволите, правиш?

— Жартиерът ми се беше разхлабил — отговори невинно Блеър, вдигна стройния си крак и опъна черния памучен чорап. Колко жалко, че бельото ми не е копринено, помисли си тя. Май Хюстън е права, като държи толкова на облеклото си. Без съмнение поне през медения месец сестра й щеше да носи под роклите само най-фина коприна.

— Не си играй с нервите ми — предупреди я Лий.

— Хм — промърмори едва чуто тя и свали крака си. — Ти май каза нещо за свадлива съпруга?

Леандър се извърна към гората и Блеър забеляза, че ръцете му треперят.

— Казах, че част от плана ми е ние с теб да се скараме, а по-късно Франсоаз трябва да види, как ти тайно слагаш нещо в кафето ми. Ще я накараш да повярва, че е сънотворно, защото не искаш през нощта да ида при нея.

— Но ти няма да го направиш! Или?

— Ще си запазя силите за нещо по-добро — отговори той и така я изгледа през дългите си мигли, че сърцето се качи в гърлото й.

Лий отново вторачи поглед в гората.

— Искам да я накарам да избяга. Ще стегна възлите така, че да може да се освободи от въжетата си, но ще минат часове, преди да го направи. А докато тя се занимава с това, аз ще свърша нещо друго.

— Значи само ще се преструваш на заспал?

— Имам впечатлението, че Франсоаз е много предпазлива жена. Няма да рискува напразно живота си, затова ще й дам сигурността, че лесно може да избяга, защото ти си ме упоила и няма да попречиш на бягството й. Досега тя изобщо не се опита да избяга — заключи замислено той.

— Склонът беше много стръмен. Нямаше да стигне далеч

— Ти обаче се опита да избягаш от каньона, така ли е?

— Откъде знаеш? — усмихна се Блеър.

— Просто предположих. Ти си въобразяваш, че никой не може да ти стори зло, и винаги подценяваш опасността. Готова ли си да я разиграем? Вярваш ли, че ще бъдеш убедителна?

Блеър весело се засмя.

— Трябва да благодариш на моя изключителен артистичен талант за това, че двамата седим чак на тоя планински връх.

Лий се усмихна в отговор.

— Хайде, върви в хижата и слушай приказките й. Дръж се така, та тя да повярва, че се вслушваш във всяка нейна дума и си готова дори да ме убиеш.

Блеър стана и го изгледа отвисоко.

— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо, преди да съм си получила сватбената нощ — заяви тя.

Лий понечи да стане, но тя хукна към хижата с високо развети поли — толкова високо, че някои от прелестите й се разкриха пред очите му.

— Ако зависи от мен, махай се с нея! — крещеше Блеър. — Прекарай остатъка от живота си с нея и дано ви обесят и двамата! — изфуча накрая тя, избяга навън от хижата и остави Лий сам с Франсоаз.

Изтича надолу по склона и спря едва когато къщата се скри от очите й. Отпусна се задъхана на тревата, скрита зад едно дърво. Едва различи очертанията на Леандър, когато излезе да я търси.

Загледа се усмихната в него. Беше сигурна, че изобщо не е предполагал колко добра артистка е тя и сега се тревожи, че думите й са били напълно сериозни.

Чудесна караница беше — дълга, шумна и разгорещена. Блеър обвини баща му в лъжа, обвини него, че я е оставил сама в първата брачна нощ, че е пропъдил Алън, обвини сестра му, че й е отнела мъжа, когото истински обича. Лий изглеждаше искрено засегнат. Стоеше и я гледаше, сякаш играта се беше превърнала в горчива действителност.

Блеър усети изтощение от шумната караница и реши да остане толкова дълго далеч от хижата, че двамата вътре да се убедят напълно в бесния й гняв. Освен това трябваше да помисли къде смята да отиде Лий през нощта. Пак ли някое тайнствено посещение? Тези неща май почваха да му стават навик. Нима трябваше да ги търпи до края на живота си? Каква беше тази тайна, та не можеше да я довери дори на собствената си жена? Докога щеше да се измъква тайно нощем от къщи?