Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Какво да те правя, Блеър? Май е най-добре да вържа и теб за стълба.

— Значи права съм била! И ти си забъркан с тия бандити и с проклетата им водачка. Иначе щеше да ми кажеш къде отиваш. О, Леандър, как можа да го направиш! — И тя рязко се извърна. Но когато понечи да си тръгне, Лий я хвана за рамото и я обърна към себе си.

— Добре, ще ти кажа! Само на миля оттук е мината „Инекспресибъл“. Имам намерение да се промъкна в лагера, да разбия вратата на склада, където се съхранява динамитът, и после да вдигна във въздуха изхода на каньона. Няма да успея да затворя цялата банда в клисурата, но като използвам водачката им за примамка, повечето ще паднат в капана.

Блеър преглътна няколко пъти и възбудено пристъпи към него.

— Ще се справиш много по-бързо, ако вземеш и мен. — Преди Лий да успее да възрази, тя продължи: — Аз ще ти помагам. Умея да се катеря. Щях да се измъкна от клисурата, но бандитите ме заловиха в последния момент. Моля те, Леандър, моля те! — Тя го прегърна и покри с целувки лицето и шията му. — Ще следвам точно всичките ти указания, а ако има ранени, ще ти вдявам конците.

Леандър се предаде.

— Как не съм знаел колко ще ми е добре с онази послушна и досадна лейди Хюстън — промърмори той и с дълги крачки се насочи по пътя към мината.

Блеър прехапа език, защото не биваше да издава, че преоблечена като стара жена, сестра й всяка седмица ходи в миньорските лагери. Само се усмихна многозначително и се затича след него през тъмната гора.

Леандър наложи такова темпо, че Блеър скоро пожела да си беше останала в хижата. Можеше да си спи спокойно, вместо да се пързаля по гладките черни скали. На два пъти едва успя да се вкопчи в храсталаците, иначе щеше да полети надолу по стръмния склон. Лий се ограничи със забележката, че щом е била толкова луда да го последва, сега трябва да се справя сама.

Най-сетне оставиха зад себе си стръмната скална стена и стигнаха малкото миньорско селище.

— Предполагам, че е безсмислено да те моля да останеш тук, така ли е?

— Абсолютно — отговори тя.

— Добре тогава. Дръж се винаги близо до мен. Не изоставай повече от две крачки. Искам винаги да знам къде си. Разбрано ли е? А като ти кажа да тичаш, трябва да направиш точно това, а не първо да питаш нужно ли е и защо. И стъпвай колкото се може по-тихо!

Блеър само мълчаливо кимна на предупрежденията му и го последва надолу в миньорския лагер.

Беше доста късно и в повечето къщи вече не светеше. Само кръчмите бяха ярко осветени и от тях се чуваше глъчка. Държейки се в сянката, двамата притичваха от къща на къща и Блеър чувстваше, как вълнението й нараства.

— Първо ще проникнем в магазина на компанията. Нужен ми е лом, за да строша катинара на склада с динамит.

Двамата изтичаха приведени към задната част на голямата сграда, която се издигаше в центъра на минното селище. Три пъти се скриваха зад стълбове и бъчви за вода, когато край тях минаваха хора.

— Блеър — пошепна Лий, — ще строша стъклото на прозореца. Искам да се смееш, за да заглушиш шума. Смей се като прости… като дама от кръчмите. Никой няма да обърне внимание на толкова познат шум. Но ако чуят трясъка на стъклото, веднага ще хукнат насам.

— Леандър — отговори високомерно Блеър, — та аз нямам твоя опит. Изобщо не знам как се смеят дамите на нощта.

— Прелъстително. Сякаш искаш да ме примамиш в гората и да направиш някои доста приятни неща с тялото ми.

— Не ми изглежда трудно — отговори честно тя.

Лий уви ръката си с кърпа и замахна към прозореца.

— Готова ли си? Давай!

Блеър отметна глава назад и се изсмя високо и гърлено. Смехът отекна в стените и Лий смаяно я загледа, докато посягаше да отвори прозореца.

— Ще ти припомня това колкото се може по-скоро — пошепна той и превъртя ключа отвътре. — Застани ей там и се приготви веднага да офейкаш, ако ни види някой.

Блеър застана отляво на вратата, а Лий се вмъкна в магазина и затърси лом. Вътре бяха наредени консерви, чували с брашно, сандъци с бисквити. На една етажерка бяха поставени шест бъчвички с мед. Блеър погледна към тях и неволно се усмихна, сещайки се за двете мечки.

После, без да разсъждава защо го прави, тя се приведе към купчината раници, пръснати пред нея на пода, вдигна една от тях и сложи вътре две бъчвички мед. Бързо закопча раницата на гърба си. Взе молива, оставен на амбалажната хартия, откъсна едно ъгълче от нея и бързо започна да пише.

Какво правиш? — изненада се Леандър.