Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Тя е, кълна се, тя е! Нейният мъж ме захвърли в калта, а той е милионер.

С израз на отвращение Франсоаз пусна ухото му и момчето полетя към стената.

— Каква глупачка бях, че пратих момче да върши мъжка работа! Я погледни тук! — И тя тикна в носа му смачкан вестник. — Две сестри-близначки. Едната се е омъжила за богаташ, а другата за… — Тя се обърна към Блеър, която с искрящи очи наблюдаваше сцената. — А другата за моя скъп и незабравим Леандър.

Блеър беше твърде уморена и гладна, а в сърцето й бушуваше такава буря, че не долови сарказма в гласа на жената.

— Изчезвай! — изфуча французойката и гневно изгледа младия бандит. — Остави ме да помисля как да поправя твоята глупост. Трябва да извлечем най-доброто от положението, в което сме изпаднали.

Сигурно щеше да побърза с размишленията, ако знаеше, че в този миг един мъж е залегнал по корем на върха на стръмната стена, вдигнал е пушката и се цели, а до него лежат още три пушки, готови за стрелба. Вторият мъж беше застанал на входа на скритата между скалите клисура и чакаше знак от другаря си залегнал зад скалата.

Никога досега Блеър не беше се чувствала толкова потисната, колкото в този момент. Може би й въздействаше комбинацията от глад, жажда, страх и напрегнати нерви, но най-много я болеше от мисълта, че никой досега не я е обичал истински. Втория й баща не можеше да я понася, приятелят от следването, единственият, който се заинтересува от нея, накрая я изостави, а съпругът й беше влюбен в друга жена.

Най-лошото беше, че тази любов трае много отдавна. Вече не й се вярваше, че ще може да го спечели отново.

Да го спечели отново? Та тя никога не го беше притежавала…

— Трябва да ида до тоалетната — измърмори Блеър, когато жената се върна в хижата с настъпващия здрач. Отлагаше това колкото се може по-дълго, защото последният път й бяха пратили за охрана един каубой, който я наблюдаваше през някаква дупка в дъските.

— Сега ще те придружа аз — отговори французойката и свали въжетата от китките й.

Блеър стана от стола и пред очите й причерня. Намалената циркулация на кръвта я караше да трепери от студ. Ръцете и краката й бяха изтръпнали.

— Хайде! — подкани я жената и я дръпна за ръката. — Не беше толкова уморена, като се катереше по скалите.

— Може би точно поради това съм уморена — промълви Блеър, докато жената я теглеше навън.

Къщурката беше в близост до изхода на клисурата, сякаш строителите й бяха решили да използват това лошо миришещо място и като наблюдателница. Блеър влезе вътре, а Франсоаз застана пред вратата с пушка на рамо.

Едва Блеър затвори зад себе си вратата, когато отвън прозвуча тих, приглушен крясък. Обзета от любопитство, но и от страх, че се е случило нещо ужасно, тя се наведе и прилепи око към дупката в дъската. В следващия миг някой дръпна вратата, която беше зарезена отвътре. Последва мощен юмручен удар и гнилото дърво не можа да му устои. Преди Блеър да се окопити и да си потърси някое оръжие, навън се чуха изстрели.

През строшената врата се протегна ръка, която издърпа резето. Блеър напрегна всичките си мускули и се приготви да се нахвърли върху мъжа, който се канеше да нахлуе в тоалетната. Когато вратата се разтвори с трясък, тя полетя напред и се удари право в широките силни гърди на новия си роднина Кен Тагърт:

— Престани! — нареди кротко той, когато Блеър заудря с юмруци по гърдите му. — Хайде да тръгваме, преди останалите да са забелязали, че те няма в хижата.

Блеър веднага се укроти и обърна поглед към Франсоаз, която Тагърт носеше подмишница като чувал с брашно.

— Ранена ли е? — прошепна тя.

— Има цицина на брадичката. Скоро ще дойде на себе си. Тичай сега!

Блеър хукна през тесния проход в скалната стена и се приведе напред, за да не я улучат куршумите, които свиреха от всички страни. Зад нея се носеше мощната фигура на Кен и тя се запита кой ли е залегна на върха и стреля по бандитите в клисурата. Надяваше се, че не е сестра й.

Кен метна изпадналата в безсъзнание Франсоаз на седлото на коня си.

— За нея не помислих. Трябваше ми само ти — усмихна се той, хвана Блеър през кръста и я сложи на коня зад французойката. — Кажи на Уестфийлд, че ще остана още малко тук да задържа ония в клисурата. Вие тримата вървете в планинската хижа и чакайте там. — И той така плесна коня по задницата, че животното препусна в галон нагоре по склона с Блеър и загубилата съзнание французойка на гърба си.