Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър се опитваше да разхлаби въжетата, с които беше привързана за тежката дъбова маса. В началото й се беше удало да се освободи, затова я завързаха на стола. Вчера се строполи на земята заедно със стола, но преди да издърпа ръцете си от въжетата, в стаята влезе онази жена и заповяда да заковат стола на пода. Блеър трябваше да седи с часове и да гледа как жената раздава заповеди на хората си.

Името й беше Франсоаз и беше главатар на бандата. Беше висока, стройна и красива, имаше дълги черни коси, с които очевидно се гордееше. Носеше колан с револвер и патрони на бедрата и беше по-интелигентна от всички бандити, взети заедно.

Още щом я зърна, Блеър разбра: това е жената, обичана от Леандър.

Всичко, което й разказа Рийд, съвпадаше. Жената беше французойка и говореше английски с толкова силен акцент, че дори мъжете от бандата трудно я разбираха. Освен това беше замесена в нещо, което Лий никога не би одобрил. За свое голямо съжаление Блеър трябваше да признае, че до голяма степен губи уважението си към Лий. Как е могъл да се влюби в жена, способна на подобни безчестни постъпки!

Седеше на коравия си стол и наблюдаваше жената с неприкрита враждебност. Заради нея мъжът й никога нямаше да и принадлежи изцяло. Тя никога нямаше да успее да изтрие от паметта му спомена за миналото. Може би пък мъжете изпитваха някаква особена нервна възбуда, когато се влюбваха в престъпнички…

Жената застана пред Блеър и впи очи в нейните. Светлите очи на Блеър святкаха насреща й над кърпата, с която беше затъкната устата й. След малко французойката взе един стол и седна срещу пленницата си до старата маса.

— Свали й кърпата, Джими — нареди Франсоаз на огромния телохранител, който не се отделяше от нея. С нейния френски акцент думите прозвучаха така: Свали й кърпата, Шими.

Щом великанът освободи устата на Блеър, Франсоаз му даде знак да изчезва. Двете останаха сами в стаята и французойката веднага заговори:

— Искам да знам защо ме гледаш с такава омраза. Към мъжете не се отнасяш така. Дали не си недоволна от това, че съм жена с таланти и притежавам власт над мъжете?

— Таланти? Нима наричате деянията си талант! — изфуча Блеър и раздвижи схванатите си челюсти. — А мъжете са такива смотаняци, че не могат да разберат жените като вас. Но не ме слагайте на едно ниво с тях. Аз знам каква сте вие!

— Радвам се, че знаеш, но мисля, че никога досега не съм лъгала някого.

— Наистина ли? При мен тия приказки не минават. Знам всичко за вас. — Блеър вдигна глава и се опита да я погледне колкото се може по-високомерно. — Аз съм жената на Леандър.

Блеър с учудване установи, че жената насреща й е превъзходна актриса. По лицето й се отразяваха всевъзможни чувства: изненада, съмнение, неверие и в крайна сметка развеселеност. След малко стана, обърна се с гръб към Блеър и промълви:

— Ах, Леандър, скъпият Леандър..

— На ваше място не бих говорила толкова самоуверено — изсъска Блеър. — Може би си въобразявате, че е ваш и винаги ще ви принадлежи, но аз ще се погрижа да забрави всичко, което е било между вас.

Жената се обърна към Блеър и сериозно я изгледа.

— Как би могъл да забрави преживяното? Никой не може да забрави това, докато е жив. Подобни неща се случват веднъж в живота. Значи се е оженил за теб. Кога?

— Преди два дни. Всъщност вие би трябвало да знаете това. Нали Лий прекара сватбената нощ с вас! Я кажете — как се опитахте да се самоубиете? Доста бързо сте се възстановили. Сигурно въобще не е имало опит за самоубийство. Престрували сте се, за да събудите съжалението му. Сигурна съм, че не умеете да губите, щом става въпрос за мъж като Леандър.

— Не — отговори тихо Франсоаз. — Не искам да загубя Леандър. В никакъв случай няма да го дам на друга. Каза ли ти защо вече не сме заедно?

— Не ми е казал нито дума за вас. Но когато е узнал каква сте, сигурно е решил да забрави, че ви обича. Рийд ми каза някои неща. Но вие едва ли познавате бащата на Леандър. Вие не сте от жените, които мъжът би завел в къщи и би представил на семейството си. Лий е вярвал, че сте мъртва. Затова е напуснал Париж и се е върнал в Чандлър.

Блеър си припомни всички истории, които й беше разказвал Лий за следването си в Европа, но в тях нямаше дори намек за друга жена. Може би темата беше толкова болезнена за него, че предпочиташе да я премълчи.

— Ще го спечеля за себе си — продължи Блеър. — Той е мой съпруг и нито вие, нито която и да е друга жена ще ми го отнеме. Лий ще дойде и ще ме измъкне оттук. С това ще имате случай да го видите отново, но ви заявявам, че нямате никакви шансове.