Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Ако има спешен случай, аз мога…

Нещо в очите му я накара да замълчи и тя сърдито вирна брадичка във въздуха.

— Пак ли някой от твоите специални случаи! Пак ме изключваш. Пак ми нямаш доверие. С тези спешни случаи се занимават само мъж.

Лий сложи ръце на раменете й.

— Трябва да ми вярваш, Блеър! Бих казал, ако можех, но заради твоята собствена сигурност…

— Заради моята собствена сигурност ме оставяш в неведение. Разбрах.

— Нищичко не си разбрала! — извика Лий и ноктите му се вкопчиха в гърба й. — Трябва да ми имаш доверие. Ако можех да ти кажа, щях да го направя.

Блеър рязко се освободи.

— Разбирам, и то много добре. Ти си същински мистър Гейтс. Имаш същите закостенели представи за правата и задълженията на жените. Аз не съм достойна за доверието ти, затова не ми казваш с какво се занимаваш по време на тайнствените си изчезвания. Би ли ми казал с какво ще ми разрешиш да се занимавам, след като вече сме женени? Освен да кърпя чорапите ти и да подскачам в леглото ти, ще има ли и друго? Ще ми позволиш ли да практикувам професията си, или не ме смяташ за достатъчно компетентна?

Лий отчаяно вдигна очи към небето, сякаш само то можеше да му помогне.

— Добре, щом това е мнението ти за мен, няма да го оспорвам. Смяташ ме за чудовище, добре, тогава ще се държа като такова. Баща ми е дошъл, защото се е случило нещо наистина важно и аз трябва да те оставя. Не мога да ти кажа къде отивам. Това, което искам от теб, е да се върнеш с него в Чандлър, а аз ще се постарая да се прибера в къщи колкото се може по-скоро.

Без да каже нито дума, Блеър мина покрай него и се запъти към хижата. Беше й много трудно да удостои Рийд дори с поглед. Той не я понасяше още като дете, защото я беше заловил да прави номер на скъпоценния му син. Когато Лий заяви, че ще се ожени за нея, Рийд присъстваше на ужасния разпит, на който я подложи мистър Гейтс. А след сватбата свекърът й безсрамно и безразсъдно я излъга, че синът му е имал връзка с онази престъпничка.

Затова, когато мина покрай него, Блеър не намери нито една любезна, камо ли сърдечна дума, която да му отправи. Кимна хладно с глава и затвори вратата зад гърба си.

Гневът й не се уталожи дори когато остана сама. Но какво друго можеше да очаква? Лий твърдеше, че я обича, ала кой мъж обичаше жена, която с такова удоволствие се впускаше в любовната игра? Само чувството за чест го беше накарало да се омъжи за нея, след като през онази първа нощ се беше оказала девствена.

Блеър се качи в спалнята и свали мъжките дрехи. После стремително навлече лекарската униформа. През отпорения прозорец се чуваха гласовете на двамата мъже. Тя се приведе навън и ги видя да разговарят на няколко метра от хижата. Ако се съди по жестовете им, водеха разгорещен спор.

Лий беше седнал на тревата и дъвчеше една сламка, а Рийд се беше навел над него с цялата си тежест. Позата му беше заплашителна и Блеър помисли, че баща и син всеки миг ще се хванат за гушите. Затова се напрегна да долови нещо от разговора им. Вятърът носеше към ушите й откъслечни думи, подчертавани от заплашително размахвания пръст на Рийд:

— Опасност… рискуваш живота си… Пинкертън…

Блеър отметна глава назад.

— Пинкертън? — прошепна тя, докато се закопчаваше. Какво ли общо имаше Лий с детективската агенция Пинкертън?

После безсилно се отпусна на леглото. Досега не беше имала време да размишлява за изчезването на Лий през сватбената нощ. Рийд я излъга и тя му повярва. С готовност се съгласи, че в живота на Лий има и друга жена. По същия начин щеше да повярва, че е отишъл в някакво разбойническо свърталище да спаси шефката на бандата от отравяне на кръвта. Но щом тези неща не бяха верни, щом Лий беше забъркан в нещо друго, в нещо… Тя спря и се опита да прецени различните възможности. Може би помагаше на Пинкертън. Но това изглеждаше невероятно, като се имаше предвид настойчивото предупреждение на Рийд.

Леандър беше замесен в нещо нелегално. Блеър го усещаше, знаеше го. Затова не искаше да й каже къде ходи. Не желаеше да я прави своя съучастница.

Краката й натежаха като олово. Надигна се бавно от леглото и се повлече надолу по стълбата. На вратата се сблъска с Лий.

— Трябва да вървя — проговори предпазливо той.

Блеър вдигна очи. Каква ли беше тази криминална дейност, с която се занимаваше тайно? И защо? Пари ли му трябваха? Сети се за новото медицинско оборудване, поръчано в Денвър. Сигурно му е струвало цяло състояние, а всеки знаеше, че лекарите в Чандлър не печелят много. Вярно, беше наследил пари от майка си, но колко бяха те? Дали не правеше всичко това само заради новата си клиника, за да може да помага на хората?…