Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Блеър-Хюстън, току-що пристигнаха четири товарни коли от Денвър и коларите очакват Леандър пред стария склад на Арчър авеню.

— Той не може да иде, но аз ще бъда там само след четвърт час.

— Но те са докарали обзавеждане за клиниката и Леандър трябва да им каже къде да стоварят апаратурата.

— На дипломата ми е написано, че също съм лекар — отговори с леден глас Блеър.

— Не исках да кажа нищо лошо! Предадох само онова, което ми наредиха. — Момичето се поколеба. — Защо не може да иде Леандър?

Ама че любопитна коза! — ядоса се Блеър. Нима очакваше да й каже, че Лий е излязъл някъде с тайна мисия?

— Защото много го изтощих — отговори решително тя и с усмивка затвори телефона. Сега градът щеше да има достатъчно материал за клюки.

Блеър хукна нагоре по стълбата, а само след минути вече тичаше надолу по улицата, привързвайки косите си. Когато стигна Арчър авеню, веднага забеляза облегнатите на колите си колари, които нетърпеливо очакваха Леандър.

— Здравейте, аз съм доктор Уестфийлд!

Един набит дребосък, чиято уста беше пълна с тютюнев сок, я изгледа от глава до пети, докато другите съсредоточено се взираха в каруците си, сякаш не искаха да се забележи любопитството им. Като че беше някой изрод! Мъжът, който я измерваше с очи, изплю тютюна си на тротоара.

— Къде да разтоварваме?

— Там вътре — отговори Блеър и посочи склада.

Веднага се появиха проблеми. Блеър нямаше ключ, нито пък знаеше къде се съхранява. Мъжете я наобиколиха и скептично я загледаха, сякаш не бяха очаквали нищо друго от една жена, представила се като докторка.

— Жалко ще бъде, ако не можем да влезем — промърмори унило Блеър. — Защото вторият ми баща, който има пивоварна в града, ми обеща буре с бира като награда за мъжете, които ми помогнат да наредим оборудването в склада. Но предполагам…

Трясък от счупено стъкло прекъсна думите й.

— Прощавайте, мадам — обади се един от коларите. — Май много тежко се облегнах на прозореца. Но през дупката някой по-слабичък ще може да влезе в склада.

Само след минута Блеър се озова в сградата и махна резето на вратата. Слънчевата светлина нахлу в помещението и тя можа да го разгледа по-добре. По стените висяха паяжини, подът беше заринат с боклуци, най-малко през три места на тавана се виждаше небето.

— Там ще ги наредим — проговори разсеяно тя и посочи един ъгъл, където земята беше по-суха и беше сравнително чисто.

Докато мъжете разтоварваха сандъците, Блеър обикаляше грамадното помещение и се опитваше да си представи как ще изглежда бъдещата клиника.

Коларите внасяха дъбови маси, скринове с множество чекмеджета, високи шкафове със стъклени врати, сандъци с инструменти, кашони с превързочен материал, болнични легла, умивалници и какво ли още не. Всичко необходимо за една клиника.

— Смяташ ли, че ще е достатъчно?

Блеър стреснато се обърна и се озова лице в лице с Леандър, който критично разглеждаше наредените сандъци и мебели. Той вдигна въпросително очи към нея. Между устните му димеше пура. Дрехите му бяха мръсни и изглеждаше уморен.

— Повече от достатъчно — отговори тихо тя, питайки се колко ли са стрували всичките тези неща. — Изглеждаш изтощен. Прибери се в къщи и поспи. Аз ще намеря няколко жени да почистят.

Лий с усмивка й хвърли връзка ключове.

— Държа прозорците да си останат здрави. Надявам се скоро да те видя у дома. — Той й смигна и бързо тръгна към изхода.

Блеър скрито изтри потеклата сълза. Макар че не искаше да я посвети в тайнствените си пътувания, тя беше сигурна, че Лий помага на хората. Колкото и да струваха уредите за новата му клиника, той беше готов да предприеме всичко възможно, за да набави парите за тях.

Когато мъжете разтовариха всичко, Блеър ги помоли да я придружат до къщи. Обади се по телефона на майка си и я помоли да осигури на каруцарите бира. Оупъл каза, че мистър Гейтс с удоволствие ще отпусне едно буре.

— Защото той е много щастлив, че си се омъжила за разумен мъж.

След като поговори с майка си, Блеър се обади на Хюстън. Сестра й сигурно знаеше откъде да намери жени за почистване. И наистина, в десет часа складът гъмжеше от жени, които енергично нападаха мръсотията с метли, кофи с вода и парцали.

Към единадесет Блеър се срещна с мистър Хичмън, който беше построил Вила Чандлър, и се уговори с него да ангажира двамата му сина за преустройството на склада според плановете на Леандър.

Около два в склада пристигна Лий и Блеър му съобщи какво е свършила сред тракащите кофи и кълбата прах. Макар че тя се възпротиви да остави жените сами, той я извлече навън, качи я във файтона си и я отведе в чайната на мис Емили.