Джуд Деверо - Сърце от пламък

— За колко време? — прошепна Лий.

Блеър се опита да се овладее. Думите просто се бяха изплъзнали от устните й.

— Вероятно завинаги. Вероятно съм те обикнала, още когато те видях за пръв път. Вероятно съм опитвала какво ли не, за да те намразя — защото Хюстън беше първата, която те поиска. Но всичките ми номера останаха безполезни: победителят винаги беше ти.

Леандър стоеше на крачка от нея, но погледът му я привличаше като магнит.

— Значи издържах изпита? Нещо като Херкулес и подвизите му…

— Е, не беше чак толкова лошо.

— Така ли? Хората и до днес ме питат кога пак ще отида да греба на езерото. А да не забравяме и размяната на невестите пред брачния олтар! Всеки ме пита дали най-после знам, за която от близначките съм се оженил наистина.

— Но поне не намираш змии в закуските си — отговори сериозно Блеър.

Леандър остави двете чаши на масата и пристъпи към нея.

— Имаш доста неща да поправяш.

— Винаги ще се грижа скалпелът ти да бъде достатъчно остър — прошепна тя и се отдръпна от него.

Леандър остана на мястото си и я загледа, без да промълви нито дума. Навън бързо се смрачаваше и в операционната цареше полумрак. Без да я изпуска от очи, той започна да се разсъблича. Малко по малко разгалваше своята тъмна, загоряла от слънцето кожа и силните мускули, които играеха под нея.

Блеър стоеше като хипнотизирана и без да помръдва, гледаше разкриващото се пред нея великолепно мъжко тяло — дългите крака със силни бедра, мускулести прасци и добре очертани колене. Гърлото й пресъхна и дишането й се ускори, когато го видя гол — готов за любов.

Без да откъсва очи от нея, Лий седна на дългата ниска пейка с опънати крака, готов да я приеме.

— Ела при мен — пошушна той с глас, който идваше от много дълбоко.

Без да сваля горните си дрехи, Блеър само развърза връзките на дългите си долни гащи и те се свлякоха на пода. Широката кадифена пола покри и двамата, когато тя седна в скута му с разтворени крака и Лий без усилия проникна в нея.

Блеър започна бавно да се движи нагоре-надолу, впила очи в лицето му, бързо променящо се под напора на сладостните чувства, които изпълваха цялото му същество. Тя се притисна в него, опря колене на пейката, а ръцете на Лий се плъзнаха към бедрата й, за да ускорят движенията й.

Лий затвори за миг очи, но бързо ги отвори и отметна глава назад. Блеър вдигна ръце от раменете му и обгърна шията му. Движенията й ставаха все по-бързи и силни, бедрата й се разтвориха колкото се може повече и се притиснаха до неговите. Лий я придърпа с все сила до себе си и още повече засили темпото. Тогава Блеър се изви напред почти болезнено, гърбът й се опъна като струна и тя замря в това състояние. Лий я държеше здраво, защото тя сякаш се съпротивляваше на ръцете му и цялата трепереше от бурното изживяване. Вече не знаеше коя е и къде е. Остана така и зачака възбудата да се уталожи, без да се откъсва от Лий.

Той внимателно разхлаби прегръдката си и се усмихна.

— Колко е хубаво, че имаме общи интереси.

— Ехо! Има ли някой вътре?

— Олеле, баща ти! — прошепна ужасено Блеър.

Леандър бързо я изправи на крака.

— Върви при него и го задръж навън, докато се облека

— Но за не мога така… — промърмори Блеър. Всеки щеше да забележи какво е правила току-що.

— Върви! — заповяда Лий и леко я побутна към вратата.

— А, ето те и теб — поздрави я Рийд и се усмихна на зачервеното й лице. — Така и предполагах. Лий също е тук, нали?

— Да — промълви задъхано Блеър. — Той… ей сега ще дойде. Ще пийнеш ли нещо освежително? — Тя замлъкна, защото се сети, че имаха само шампанско.

Очите на Рийд доволно просветваха.

— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо.

Блеър хвърли поглед назад и установи, че Леандър все още се облича. Затова безмълвно последва Рийд към изхода. Пред вратата беше спрян красив малък файтон, лакиран в черно, с черни седалки и черен сандък под капрата за багажи или други товари. Блеър възхитено докосна месинговия обков на вдигнатия гюрук.

— Прекрасен е — промълви тя. Странно, че Рийд си беше купил подобно превозно средство, което явно беше предназначено за дама.

— Разгледай го отпред — подкани я Рийд със светнало от удоволствие лице. Както винаги й заприлича на булдог.

Блеър обиколи файтона. В Този миг от болницата излезе Лий и смаяно се загледа към тях.

Блеър се наведе и откри под седалката красива месингова табела, на която беше гравирано: „Доктор Блеър Чандлър Уестфийлд“.