Джуд Деверо - Сърце от пламък

Лий се отпусна във ваната и с отсъстващ поглед започна да й разказва за преживяното през деня. Спомена, че е измъкнал от галерията двама мъртви и на място е ампутирал крака на друг миньор. Тя не го прекъсна с нито една дума, докато й описваше колко зле се е чувствал: как му е липсвал чист въздух, как трудно е работил в онзи непрогледен мрак, как е усещал върху гърба си натиска на каменните стени и не е имал никаква свобода на движение в тясната галерия.

— Не проумявам как издържат миньорите, ден след ден слизат в тази тъмница. Таванът над главите им може да се срути всеки момент. Постоянно гледат в очите смъртта, която ги заплашва по всевъзможни начини.

Блеър повдигна крака му и започна да го сапунисва.

— Хюстън смята, че единствената възможност на миньорите да подобрят участта си е да се организират в профсъюз.

— Откъде го е чула? — попита рязко той.

— Тя винаги е живяла в този град — погледна го изненадано Блеър. — Естествено е да знае много неща. Разказа ми, че профсъюзните водачи се промъкват тайно в лагерите и скоро ще има работнически бунтове. И още…

Лий изтръгна гъбата от ръцете й.

— Надявам се, че не вземаш на сериозно подобни слухове. Никой не желае война — нито миньорите, нито собствениците на мини.

— Аз също се надявам. Но не знаех, че вземаш толкова присърце съдбата на миньорите.

— Ако беше видяла това, което преживях днес, ти също щеше да се развълнуваш.

— Нали те помолих да ме вземеш в мината. Може би следващия път ще ме послушаш.

Лий се наведе и я целуна по челото.

— Нека не се караме. Разбери, че не бива да ме придружаваш, когато ходя в мините. Не забравяй, че пациентите в клиниката имат нужда от теб. Чудя се какво ли ни е приготвила тази вечер нашата добра малка икономка…

Блеър се усмихна.

— Моля те, не ме питай дали съм проявила смелост и съм отишла да се осведомя за вечерята. Ще сляза с теб в най-дълбокия рудник, ще понеса дори таванът да се срути над главата ми, но не ме карай да разговарям с мисис Шейнс за готварското й изкуство!

— Като заговори за срутващи се тавани — как се справяш с мисис Кребс?

Блеър отчаяно изстена. Когато Лий започна да се облича, тя произнесе цял монолог на тема мисис Кребс:

— Може би в операционната е ангел, но навсякъде другаде тази жена е същинска вещица — завърши тя.

Лий се облече за вечеря и двамата слязоха долу. През цялата вечер той с усмивка се опитваше да й обясни, че добрите качества на мисис Кребс многократно превишават недостатъците й.

Вторият ден в новооткритата клиника беше още по-отчайващ. Не дойде нито един пациент. А когато Блеър се прибра в къщи, някаква тайнствена личност се обади по телефона на Лий и той веднага излезе. Прибра се едва в полунощ. Промъкна се мръсен и изтощен в леглото и Блеър за пръв път разбра какво значи хъркащ съпруг. Няколко пъти го побутна по рамото, но когато това не даде резултат, рязко го обърна по корем. Дишането му се успокои и тя успя да заспи.

На третия ден, когато Блеър седна зад излъсканото до блясък бюро, камбанката на входната врата иззвъня. Тя излезе в чакалнята и завари там приятелката си от детинство Тиа Манкин. Тия страдаше от упорита суха кашлица.

Блеър изслуша оплакванията й, предписа й лек сироп и широко се усмихна, когато следващата пациентка се оказа отново приятелка от училище. А когато се появиха цяла дузина съученички и приятелки, всяка с разни объркани и неясни симптоми, Блеър вече не знаеше да плаче ли, или да се смее. Радваше се, че тези жени все още я смятаха за своя приятелка, но от друга страна усещаше тъга, че истинските пациентки все още ги няма.

Късно следобед пристигна и Хюстън с красивата си малка карета и заяви, че вероятно очаква дете и сестра й трябва да потвърди това. Но Хюстън не беше бременна и след прегледа Блеър я разведе из клиниката. Мисис Кребс вече си беше отишла и близначките можеха да разговарят необезпокоявани.

— Винаги съм ти се възхищавала, Блеър. Толкова си смела.

— Аз и смела! Не съм това, за което ме мислиш.

— Достатъчно е само да се огледам наоколо! Всичко това стана, защото ти знаеше какво искаш и превърна волята си в действителност. Реши да станеш лекарка и не допусна нищо да те отклони от целта ти. Аз също имах свои мечти, но бях твърде страхлива, за да ги осъществя.

— Какви мечти? Искам да кажа, ако оставим Леандър настрана?

Хюстън махна с ръка.

— Мисля, че взех решение да се омъжа за Лий само защото той беше част от представите за бъдещето, които подкрепяха мистър Гейтс и мама. С това просто си купих благоволението им. — Хюстън спря за миг и се усмихна. — Но другата част от мен се наслаждаваше на номерата, които ти погаждаше на Лий.