Джуд Деверо - Сърце от пламък

Минаха няколко секунди, преди да разбере какво означава това.

— За мен? — пошепна тя. — Този кабриолет е за мен?

— Не мога да допусна моята снаха да посещава болните си пеш, пък и отлично зная, че синът ми не изпуска нито за миг поводите на старата си каручка. Затова реших, че ти е необходима нова карета. Харесваш ли я?

Блеър отстъпи назад и се вгледа в новата си придобивка. Струваше й се, че точно тя й е липсвала, за да се почувства истински лекар.

— Да! — извика тя. — О, да!

Изтича устремно към Рийд, прегърна го и горещо го целуна по бузата. Преди той да успее да се изчерви от смущение, тя беше вече горе на капрата и внимателно оглеждаше всяко ъгълче. Накрая отвори сандъка.

— Не е и на половината на твоя, Лий — извика тя. — Може би и аз ще го разширя. Сигурна съм, че ще ми трябват цял куп неща, когато тръгна на път.

— Пушки ли ще носиш? Да не мислиш, че ще те оставя да препускаш сама из околностите? Ти трябваше да ме уведомиш за намеренията си, татко! Даваш й свобода на движение, а то е все едно да дадеш път на някой разрушителен тайфун. Ще препуска по следите на всевъзможни спешни случаи и накрая пак ще падне в някой капан, където ще си счупи главата.

— О, ти, разбира се, си много по-предпазлив! — изгледа го отвисоко Блеър. — Втурваш се с главата напред във всяка схватка за пасища. А аз със своята безгрижност дори не подозирах какво ни очаква там.

— Още по-зле — отговори Лий. — Щом някой ти каже, че се нуждае от твоята помощ, ти ще го последваш и накрай света. Напълно си лишена от инстинкт за самосъхранение. Помисли си само, че доброволно се предаде в ръцете на бандитите, които те отвлякоха. Качи се на коня при онзи мъж, без дори да го попиташ къде иска да те отведе.

— Момент, момент! — намеси се засмяно Рийд. — Вярно е, когато купих файтона за Блеър, аз изобщо не помислих за това. Но съм се научил от теб, Лий, че когато си втълпиш нещо, по никой начин не мога да те отклоня от намерението ти. Просто вие с Блеър много си приличате.

— Но тя никога не отчита риска, който поема — проговори мрачно Лий.

— А ти винаги го правиш — отвърна Рийд и втренчено изгледа сина си.

Блеър внимателно наблюдаваше бащата и сина. За сетен път държанието им я убеждаваше, че в тайнствените изчезвания на мъжа й се крие някаква опасност, която в крайна сметка е за доброто на хората.

Рийд посочи кафявия жребец, впрегнат във файтона.

— Поръчах за теб същия мустанг като този на Леандър, но още не са го докарали. Сметнах, че ще ти хареса, ако хората те разпознават отдалеч — също като него.

— Непременно ще я познаят, защото аз винаги ще седя до нея — заяви сериозно Лий.

Без да му отговори, Блеър вдигна вежди и с усмивка го изгледа — представи си как ще скочи при нея на капрата и какво ще правят двамата там. После побърза да прогони тези неподходящи мисли.

Рийд се изсмя и здраво удари сина си по рамото.

— Надявам се жена ти да ти даде да се разбереш. Може би тогава поне отчасти ще проумееш какви страхове сме брали заради теб майка ти и аз.

Той протегна ръка и помогна на Блеър да слезе от кабриолета.

— Разказах ли ти как Лий посипа килера с хлебни трохи вместо с отрова за плъхове? Само за една седмица всички градски плъхове се събраха в нашата къща. Мина доста време, преди да установим, защо се чувстват толкова добре у нас.

— Не, не го знаех — отговори Блеър и се загледа в гърба на Леандър, който тръгна обратно към клиниката. — С удоволствие бих узнала още много неща за него.

Бяха минали само няколко седмици от сватбата, когато новата клиника беше официално открита. Блеър все още не беше завършила практиката си като стажант-лекар, но за Лий това беше просто формалност. Тя имаше много по-голям клиничен опит от повечето си колеги-мъже.

В деня на откриването Блеър беше толкова нервна, че изля кафето в скута си и изпусна филията си на пода. Стреснато се наведе да я вземе и гузно погледна към кухнята.

Леандър окуражително я потупа по ръката.

— Не бой се, скъпа, няма да те ухапе!

— Теб сигурно не, но що се отнася до мен, не съм толкова сигурна.

Преди няколко дни пристигна препоръчаната от Хюстън икономка и готвачка и Блеър още от първия миг се боеше от нея. Тази личност беше дребна на ръст, със стоманеносива коса, корави черни очи и тясна цепка вместо уста. Мисис Шейнс беше една глава по-ниска от Блеър, но всеки път, когато влизаше в стаята, Блеър се разтреперваше от страх. В присъствието на тази дребна женица тя се чувстваше непохватна и несигурна. Икономката едва ли беше прекарала и час на новото си място, когато нападна оскъдния гардероб на Блеър и със сухи думи заяви, че търси неща за кърпене или почистване. В крайна сметка събра накуп всичко, намерено в гардероба, а после часове наред в къщата се носеха миризми на химикали от изваряваните в кухнята дрехи.