Джуд Деверо - Сърце от пламък

Вечерта, когато младите съпрузи се върнаха от болницата, мисис Шейнс повика Лий и поговори с него на четири очи. По-късно Леандър с усмивка уведоми Блеър, че по мнението на новата им икономка гардеробът й не съдържа нито една дреха, подходяща за истинска дама, затова е необходимо още утре да посети шивачката на Хюстън.

Блеър се опита да го разубеди, но Леандър не искаше и да чуе. Тя беше сериозно разтревожена заради дълговете, които мъжът й беше направил за обзавеждането на новата болница, и не искаше да го товари с допълнителни разходи. Затова реши да поръча само най-необходимото. Но когато на следващия ден отиде при шивачката, с неудоволствие разбра, че Лий вече се е обадил по телефона и е поръчал двойно повече рокли. Никога нямаше да успее да ги износи. Когато обаче изпробва новите си дрехи, Блеър се почувства толкова красива, че побърза да се върне с кабриолета си в къщи. Възнамеряваше да му благодари по начин, за който беше сигурна, че ще му достави най-голяма радост.

Но когато влезе в дневната, го завари с писмо в ръка. Лий побърза да го смачка, хвърли го в камината и го подпали с една клечка кибрит.

Блеър не попита за съдържанието на писмото, тъй като не искаше да чуе от устата му, че не бива да знае или няма да разбере. Но всичкото й въодушевление от новите рокли в миг се изпари. Цяла вечер се опитваше да намери логично обяснение за действията на Лий: помага на друг човек, спешно са му нужни пари, върши нещо криминално, работи за агенцията Пинкертън. През нощта се любиха бавно и нежно и Блеър дълго не го пусна от прегръдките си. Беше достигнала точката, когато й беше все едно с какво се занимава Лий извън лекарската си професия. Не се интересуваше дали е притежател на всички игрални домове по Ривър стрийт. Това не й пречеше да го обича.

В деня на официалното откриване на клиниката Леандър беше повикан в мина „Уиндлес“, където се беше срутила подпорна греда. Блеър пожела да го придружи, но той я изпрати в клиниката да посреща пациентите, които нямаше да закъснеят да се явят.

Блеър пристигна в клиниката в осем часа. Операционната сестра на Лий, мисис Кребс, вече я очакваше. Бяха дошли и три пациентки. Мисис Кребс, хладна както винаги, кратко й кимна и отиде в операционната да приготви инструментите и запасите от лекарства и превръзки.

— Заповядайте тук — каза Блеър и отведе първата пациентка в стаята за прегледи.

— Но къде е лекарят? — попита жената и притисна ръчната чанта до гърдите си, сякаш Блеър всеки момент щеше да я изтръгне от ръцете й.

— Аз съм лекарят. Седнете и ми кажете от какво се оплаквате. Аз ще ви…

— Искам да ме прегледа истински лекар — каза жената и отстъпи към вратата.

— Аз съм истински лекар, уверявам ви. Ако ми изложите оплакванията си…

Преди Блеър да продължи, жената изскочи от кабинета и забърза надолу по улицата. Блеър се опита да преглътне гнева си и покани втората пациентка.

Жената сковано, но твърдо заяви, че не може да каже на Блеър от какво се оплаква, тъй като не е бременна. Отначало Блеър въобще не схвана връзката, но после проумя, че жената я е сметнала за акушерка.

А третата пациентка напусна болницата, веднага щом установи, че красивият доктор Уестфийлд, който й бил представен миналата година в Денвър, няма да може да я прегледа.

После много часове наред не се появи никой и Блеър с ужас си представяше как телефоните в града загряват от обаждания и са препълнени със слухове за новата болница. В четири часа следобед се появи рекламен агент с розова микстура, която успешно лекувала „женски болести“. Блеър го посрещна учтиво, но само след пет минути го изгони навън. После започна да сгъва кърпи, по които нямаше никакви гънки.

— Всички искат лекар-мъж — обади се мисис Кребс. — Изискват да ги прегледа пълноценен лекар като доктор Леандър.

— Аз също съм пълноценен лекар — изсъска Блеър.

Мисис Кребс шумно изпусна въздуха от дробовете си и излезе от стаята.

В шест часа Блеър заключи вратата и се прибра в къщи.

Не каза нито дума на Лий за неодобрението, с което градът посрещаше новата клиника. Той не беше пожалил нито усилия, нито средства да създаде тази болница и тя трябваше да му спести разочарованието. И без това си имаше достатъчно грижи.

Напълни му ваната и понечи да излезе от банята, когато той започна да се съблича.

— Остани тук и говори с мен.

Тя смутено остана да го наблюдава как се съблича и влиза във ваната. За нея къпането беше по-интимен процес дори от любовния акт.