Джуд Деверо - Сърце от пламък

Неумолим — тази дума олицетворяваше за Блеър нейния нов роднина. Как можеше Хюстън да обича такъв човек?

Блеър нерешително вдигна очи към сестра си и видя, че тя се усмихва.

— От ден на ден го обиквам все повече и повече. А как стои въпросът с теб и Лий? В деня на сватбата каза, че се съмняваш в любовта му.

Блеър си спомни как тази сутрин се претърколиха от леглото във вихъра на любовната игра и с какво лице мисис Шейнс им тръсна закуската на масата. Когато икономката им обърна гръб, Лий така комично извъртя очи към небето, че Блеър не можа да се сдържи и избухна в смях.

— С Лий всичко е наред — каза най-после тя, след което Хюстън високо се изсмя.

После сестра й отново сложи безукорно белите си ръкавици.

— Радвам се, че всичко свърши добре. Но вече е време да си вървя. Кен и другите имат нужда от мен. — Тя спря за миг и после прибави: — Каква чудесна дума! Аз нямам академична степен, но все пак хората имат нужда от мен.

— Аз също се нуждая от теб — отговори Блеър. — Ти ли беше или мама? Кой ми изпрати пациентите днес?

Хюстън учудено изгледа сестра си.

— Нямам понятие за какво говориш. Дойдох тук само защото се надявах, че съм забременяла. Смятам да идвам всеки месец и дори по-често, ако не се чувствам добре…

— Мисля, че е по-добре често да посещаваш мъжа си а не мен, щом искаш дете.

— Както ти посещаваш Лий всяка вечер и всяка сутрин, та той не е способен дори да вдигне телефон!

— Ох! — изстена Блеър, защото си спомни какво каза на момичето от централата. Междувременно целият град го беше узнал.

— Исках още нещо да те попитам: как е новата ви икономка, мисис Шейнс?

— Ужасна е. Не може да ме понася.

— Глупости! Та тя навсякъде се хвали със своята госпожа-доктор. — Хюстън целуна сестра си по бузата. — Време е да вървя. Утре ще ти се обадя по телефона.

Когато на следващата сутрин Блеър седна зад бюрото си в клиниката, някой почука на вратата. Тя вдигна очи и видя на прага Нина Уестфийлд, сега мисис Хънтър.

— Здравей — промълви едва чуто Нина. В очите й се четеше няма молба. — Почакай — продължи задъхано тя, когато Блеър понечи да се надигне иззад бюрото. — Искам да ти обясня, преди да кажеш каквото и да било. Дойдох тук направо от гарата. Не съм говорила нито с баща си, нито с Лий, ако ми кажеш, че не можеш да ме понасяш, ще взема следващия влак и никога повече няма да те притеснявам с присъствието си.

— И ще се откажеш от благодарността, която ще ти изказвам всеки ден, докато съм жива? — попита със святкащи очи Блеър.

— От благодарността… — започна смаяно Нина, докато най-сетне проумя какво иска да каже Блеър. В следващия миг тя вече стоеше до бюрото, издърпа снаха си от стола, устремно я прегърна и се разплака на рамото й.

— О, Блеър, толкова се страхувах, че не можах дори да се зарадвам както трябва на онова, което се случи. Алън непрекъснато ме уверяваше, че ти обичаш Лий, но не го съзнаваш. Каза, че вие двамата с брат ми много си подхождате. Но аз все не бях сигурна. Лий е мой брат и аз не можех да си представя, че ще го предпочета, ако трябваше да избирам между него и Алън. — Тя се откъсна от Блеър, извади от чантичката си носна кърпичка и започна да бърше сълзите си.

Блеър я гледаше с усмивка.

— С удоволствие бих ти предложила чаша чай, но за съжаление в клиниката няма такова нещо. Какво ще кажеш за чаша лебертран?

Нина се засмя през сълзи и се отпусна на един стол.

— Мисля, че това е най-щастливият миг в живота ми. Така ме беше страх, че ще ми се сърдиш… че целият град ще ме гледа накриво.

— Но в Чандлър никой не знаеше, че Алън и аз сме сгодени. Всички вярваха, че ще се омъжа за Лий.

— Но ти искаше да заминеш с Алън — възрази Нина. — Знам, че го искаше. Дори отиде на гарата, както се бяхте уговорили.

Любопитството на Блеър веднага се събуди.

— Искам да чуя цялата история.

Нина сведе очи и когато отново ги вдигна, в тях блестяха сълзи.

— Не ми е много приятно да ти я разказвам… О, Блеър, аз се държах невероятно подло и коварно. Направих всичко възможно да завоювам Алън за себе си. Не ти оставих никакъв шанс.

— Може, след като чуя историята, да те застрелям, но ти обещавам, че лично аз ще закърпя всички дупки по тялото ти.

— Сега се шегуваш, но като чуеш какво направих, сигурно ще ме намразиш. — Нина се опита да се овладее и заби поглед в ръцете си. — Запознах се с Алън в деня, когато дойде у нас да убие Леандър.

— Какво? Искал е да убие Лий? Как така?