Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Няма защо да се тревожиш за мен. По-добре измисли как да измъкнем от града откраднатите сандъци, защото аз не мога да се показвам.

— Не се безпокой за това. Все ще ми хрумне нещо — отговори той вече на вратата. — Ще дойда да те взема в полунощ.

След няколко часа двамата излязоха от града на коне, избягвайки светлините на къщите и превозните средство. Франсоаз беше нахлупила шапката дълбоко над очите си и в дългите панталони и дебелото палто приличаше на мъж.

Срещнаха пратеника на уговореното място и новината, която узнаха, ги зарадва неимоверно много. Двамата с усмивка заслизаха надолу по стръмния склон към мястото, където бяха скрити конете им.

— Тихо! Чувам нещо — пошушна Льо Голт и моментално се прикри зад една скала.

Франсоаз приклекна зад храстите и в същия момент иззад дърветата излязоха двама мъже. фигурите им се очертаха ясно на лунната светлина. Единият, дребен и набит, изглеждаше нервен, докато другият, висок и строен, с блестящ револвер в ръка, създаваше впечатление за спокойна бдителност. Той изчака спътникът му да се качи в скрития зад храстите файтон и си запали една пура.

— Уестфийлд! — произнесе смаяно Льо Голт и Франсоаз бързо сложи ръка на устните му.

Двамата почакаха Леандър да се отдалечи с файтона, но не видяха на седалката дребния му спътник.

— Къде изчезна другият? — учуди се Франсоаз, когато файтонът изчезна от очите им. Тя се обърна и се облегна на скалата.

— Скри се — отговори замислено Льо Голт. — Защо един почтен лекар, така нареченият благодетел на човечеството, скри този човек във файтона си посред нощ?

— Онова долу не е ли каменовъглена мина?

— Да, но какво общо има тя? Да не мислиш, че искал да открадне няколко тона въглища?

— Той и онази никаквица, за която е женен, сигурно са откраднали динамита, с който взривиха клисурата — най-вероятно от някоя мина.

Льо Голт зави нагоре крайчетата на мустаците си.

— Докторът отлично познава мините.

— Ако искаш, остани си тук и размишлявай цяла нощ какво е търсил в мината. На мен ми е студено. Има още много работи за уреждане, а времето напира.

Льо Голт мълчаливо тръгна след нея. Когато стигнаха при конете, заговори отново:

— Жената на Уестфийлд се казва Чандлър, нали?

— Да. Същото като града, в който живее.

— Искаш да кажеш, че градът е кръстен на баща й. В Чандлър няма по-почитано име от тяхното.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали ги видя как се отнасят един към друг? Какво според теб би направила жена му, ако докторът изпадне в затруднено положение?

— Какво би направила ли? — Франсоаз отлично помнеше начина, по който Блеър гледаше съпруга си: като че може всеки момент да го загуби. Беше готова мигом да се сгуши в скута му. — Мисля, че ще стори всичко, за да го измъкне.

Льо Голт широко се ухили. Равните му бели зъби заблестяха на лунната светлина.

— Не знам на какво станахме свидетели току-що, но непременно ще науча. А щом разбера, ще го използваме за наша собствена изгода. Трябва ни човек, който да изнесе товара от Чандлър.

Франсоаз отговори на усмивката му.

— А кой би бил по-подходящ от една Чандлър?

Леандър и Блеър работиха три дни в новата си клиника, преди да я приведат в ред с помощта на безброй майстори и работници. Вечерта на третия ден Леандър се покатери на една стълба и окачи над входа голяма табела: „Женска клиника Уестфийлд“.

Когато слезе от стълбата, не можа да откъсне очи от грейналото лице на Блеър. Приличаше му на дете, което е опитало сладолед за пръв път в живота си.

— Влез вътре — каза той. — Приготвил съм малко празненство. — Когато видя, че Блеър не помръдва, той хвана ръката й и я издърпа навътре.

Под капак от дъбово дърво в една пълна с парчета лед мивка бяха сложени две бутилки шампанско.

Блеър уплашено се отдръпна.

— Много добре знаеш какво ще направя, ако изпия чаша шампанско.

— Как бих могъл да го забравя? — засмя се той и отвори бутилката. Взе от витрината една кристална чаша, напълни я и й я подаде.

Блеър предпазливо отпи една глътка, изгледа го над ръба на чашата, изпи шампанското до дъно и му я подаде да я напълни отново.

— А назначението ти в болницата „Свети Йосиф“? Не съжаляваш ли, че няма да работиш там?

Блеър втренчи очи в шампанското, което се пенеше в чашата й.

— И да се откажа от съвместна работа с мъжа, когото обичам?… Ехей! — извика тя, когато видя, че пяната е започнала да прелива. После вдигна очи и срещна горящия му поглед.