Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Зная — отговори тихо тя и сложи ръката си върху неговата. Лий я погледна и въздъхна облекчено.

— Вече не ми се сърдиш, така ли?

— Не, мисля, че не.

Той я целуна с такава нежност, че сърцето й се стопли и в същото време я прониза болка.

— Ще се върна колкото се може по-скоро. Татко ще те отведе в къщи.

Преди да успее да му каже сбогом, Лий се метна на грамадния си жребец и препусна надолу по склона.

Блеър възседна жребеца, който Рийд беше довел за нея, и двамата мълчаливо потеглиха към града. Предстоеше им дълъг път. Повечето време се движеха по тясна горска пътека, прескачаха потоци и рекички и трябваше да яздят един зад друг. Блеър продължаваше да размишлява над причината за тайнствените занимания на съпруга си и се опитваше да си втълпи, че заключенията й са погрешни, като същевременно се молеше на Бога да го предпазва от опасностите.

Когато наближиха Чандлър и местността стана по-равна и суха, Рийд спря коня си и я изчака да се изравни с него.

— Мисля, че и двамата с теб не започнахме както трябва — подзе той.

— Така е — отговори искрено Блеър. — Започна се още когато бях осемгодишна.

Рийд объркано я изгледа.

— Ах, някогашните ти номера! Нямаше да узная нищо, но жена ми разбра, че си ти. Лий не ми е казал нито дума. Хелън беше убедена, че за всичко е виновно някое момиче. Твърдеше, че момчетата си хитри, но никога не са толкова изобретателни като момичетата, а всички шеги срещу Леандър били много добре премислени. Когато й разказах, че си пъхнала слепок в кутията за червеи, тя се засмя: „Блеър Чандлър! Трябваше веднага да се сетя! Тя винаги е проявявала необикновен интерес към Лий.“ Не зная какво точно имаше предвид, но си спомням с какъв смях посрещаше всеки нов номер.

— Но щом Лий не ти е казвал нищо — кой тогава?

— Понякога Нина, понякога учителите му. Веднъж Лий се върна от училище с болки в стомаха и Хелън веднага го изпрати в леглото. Когато се върнала в кухнята, видяла как кутията му за закуска бавно лази по масата. Каза ми, че едва не умряла от страх и когато най-сетне се осмелила да вдигне капака, видяла вътре костенурка, която после дълго време красеше цветната й градина.

— Нищо чудно, че не прояви особена радост, когато ти станах снаха — промълви Блеър.

Рийд помълча известно време, поклащайки се гъвкаво на седлото.

— Ще ти кажа откъде дойдоха съмненията ми. Когато Лий заяви, че ще се ожени за теб, аз изобщо не помислих за детските ви лудории. Истината е, че синът ми работи прекалено много. Още като момче вършеше по три неща едновременно. Кой знае по каква причина Лий се смята отговорен за всички проблеми на този свят. Бях горд, когато ми каза, че ще стане лекар, но същевременно ужасно се разтревожих. Страх ме беше, че на плещите му ще легне непосилен товар — и то до края на живота му. Работи в болницата и практически е неин управител, макар че за това се плаща на доктор Уебстър. Леандър ходи при всеки пациент, който го повика. Четири нощи в седмицата не спи, защото лекува разни спешни случаи. Освен това се грижи за цял куп пациенти в околностите.

— И ти се боеше, че аз ще бъда допълнителен товар за него? — пошепна Блеър.

— Е, трябва да признаеш, че досегашният ти живот не може да бъде наречен скучен. Исках Лий да вземе жена, която е напълно различна от него. Ето Хюстън — тя толкова прилича на Оупъл, седи си в къщи, шие, плете и създава уютен дом на съпруга си. Никога не съм бил против теб, но помисли си само какво се случи през последните седмици, когато се върна в Чандлър.

— Разбирам те — отговори Блеър, докато мислите лудо се блъскаха в главата й. — Искаш да кажеш, че с мен Лий няма да има възможност да си отпочине, нали?

— Та той направи какво ли не, само и само да ти докаже, че е добър лекар. — Рийд замълча за миг и я погледна с усмивка. — Тогава най-после осъзнах, че за него е жизнено важно да се ожени именно за теб.

— Да, вероятно е така — промърмори Блеър, докато в ума си се питаше дали това желание не го е подтикнало и към тези тайни начинания, за които тя нищо не биваше да знае.

Двамата продължиха да яздят в мълчание към Чандлър. Минаха последните мили на звездна светлина. Рийд я остави пред новия й дом и Блеър престъпи прага с болка в сърцето. Дали Лий не беше затънал в дългове и заради тази къща?

Бързо се окъпа и уморено се отпусна в брачното легло. Май беше осъдена да прекарва всяка нощ сама в този все още чужд дом.

На следващата сутрин в шест я събуди пронизителен телефонен звън. Все още сънена, Блеър побърза да слезе долу. Обади се телефонистката Каролайн.