Джуд Деверо - Сърце от пламък

Собственичката само я изгледа и бързо я изпрати в задната стая с нареждането да се измие основно, тъй като била ужасно мръсна. Когато Блеър се върна, Лий я очакваше зад маса, отрупана с печено пилешко, апетитни сандвичи и тортички с ягоди.

Блеър се нахвърли на храната, без да престава да говори:

— В хирургията ще поставим шкафа с витрините, а големия умивалник — в предното помещение.

— Момент! Не можеш да свършиш всичко за един ден.

— Аз също не вярвам, че това е възможно, но би било хубаво, не мислиш ли? Градът има належаща нужда от женска болница. Преди години ходих с мама в женското отделение на болницата и то беше в отчайващо състояние. Как е сега?

— По-страшно, отколкото можеш да си представиш — отговори сериозно Лий, взе ръката й и я целуна. — Хайде, защо се мотаем още тук? Да вървим да работим. Знаеш ли, обадих се на сестра ти. Тя ще ни намери икономка и прислужница.

— Двама души? — учуди се Блеър. — Можем ли да си позволим такава прислуга?

Лий смутено я изгледа.

— Ако не изядеш целия дюкян на мис Емили…

Той ужасено вдигна ръце, когато Блеър веднага остави хлебчето, което беше захапала.

— Боже, Господи, Блеър! Вярно е, не съм богаташ като Тагърт, но все ще намеря пари за две прислужници.

Тя се изправи.

— Да тръгваме. За един часа бях поръчала майстори.

Лий поклати глава и излезе след нея от чайната.

Франсоаз тресна чашата на масата и с гняв установи, че тя е много дебела и тежка и не може да се счупи.

— За всичко е виновна оная — изръмжа тя.

Зад гърба й се чу покашляне и тя се стресна. Обърна се и видя влезлия Льо Голт: висок, мършав, тъмнокос и противен. Имаше навик да се вмъква в стаята безшумно като котка. Той потърка с ръка тънките си мустачки и каза:

— Пак ли си запяла същата песен?

Без да си дава труд да му отговори, Франсоаз стана и отиде до прозореца. Жалузите бяха спуснати, тежките плюшени завеси също. Никой не биваше да я вижда. В тази стая тя се криеше от шерифа. Живееше затворена тук вече цяла седмица. Членовете на бандата й бяха в болницата или зад решетките. Мечките, които я бяха последвали в каньона, бяха предизвикали такава паника сред хората и животните, че един от мъжете беше изпотъпкан до смърт от уплашените коне. Двама бяха ранени, един беше нападнат от разгневената мечка и десният му крак беше разкъсан. Когато шерифът и хората му най-сетне разчистиха входа на клисурата, бандитите на колене се молеха да ги махнат оттам.

И всичко заради оная жена.

— Тя ми надроби тази попара — изскърца със зъби Франсоаз. Най-много я беше яд, че я бяха надхитрили. Първо тези идиоти, които я бяха избрали за своя главатарка, не можаха да открият хижата, а после онази жена привидно й помогна да избяга, за да я затвори в клисурата пред очите на всичките й хора.

През изтеклата седмица имаше достатъчно време да размисли над всички подробности от станалото. Осъзна, че Блеър й е изиграла мръсен номер. Беше се престорила, че е сърдита на съпруга си, сложи му „приспивателно“ в кафето, а после „забрави“ ножа си на масата, за да може Франсоаз да избяга.

— Ти май пропускаш доктора — установи ухилено Льо Голт. — И той участваше в заговора. Според теб само жената е виновна.

— От нея започна всичко — изсъска Франсоаз. — Ще ми плати за това.

— Аз пък ще се разправя с Уестфийлд — заяви Льо Голт.

— Какво ти е сторил?

Льо Голт разтърка китките си. Винаги внимаваше ръкавиците да покриват белезите по тях — отпечатъците от железните маншети, в които го вкара Уестфийлд.

— Да приемем, че имам основателни причини да го мразя. — Той помълча и след малко продължи: — Тази вечер ще дойде пратеникът с новините. Надявам се, че е узнал кога трябва да бъде изпратен товарът.

— И аз се надявам — отговори натъртено Франсоаз. — Щом свършим тази работа, заминаваме за Тексас.

— И ще оставиш верните си и предани хора в затвора? — попита подигравателно Льо Голт.

— Тия празноглавци! Затворът ще им се отрази добре. А що се отнася до тази вечер: не би ли могъл да ме вземеш със себе си? Ще направя всичко, само и само да изляза за малко от тази ужасна стая.

— Всичко?

— Всичко, което не би разрушило партньорството ни — отговори с крива усмивка тя и си помисли, че по-скоро би преспала в гнездо на усойници, отколкото с този Льо Голт. — Никой няма да ме познае в тъмното. Трябва да изляза на въздух. От чакането се поболявам.

— Разбира се, защо не! Срещата с човека ще стане сред природата — зад мината „Малката Памела“. Но ако все пак някой те познае, не очаквай да ти помагам. Полицията не се занимава с мен и не искам да се забърквам в нищо.