Джуд Деверо - Благословията

— По-добре от фурната — отговори Ейми.

— Повтарям: тази фурна работи ли?

Ейми се изкикоти.

— Ако капакът на комина се отвори много широко и огънят се напали съвсем близо до задната стена, всичко ще бъде наред. Но иначе много пуши.

— Имате опит с нея, нали?

— Да кажем само, че имах във фризера малко свински пържоли и първия път, когато се опитах да запаля огън в нея, те се превърнаха в резени пушен бут.

Джейсън се засмя на свой ред и Макс също прихна, като се удряше с юмручета по краката и едва не събори майка си.

— Смешно ти се струва, така ли? — рече Джейсън, като все още се кикотеше, взе момчето на ръце и го подхвърли нависоко. Макс се разписка от удоволствие и накрая се разхълца. Но Джейсън започна да го гъделичка и той продължи да пищи. Когато най-сетне спря и притисна изпотеното бебе до себе си, видя, че Ейми го гледа, както не го бе гледала никоя друга жена в живота му.

— Вие сте добър човек, господин Уайлдинг. Много добър.

— Искате ли да ме наричате Джейсън? — попита той.

— Не — отговори тя и се обърна на другата страна. — Аз ще стопля вечерята, а вие запалете пушалнята.

Неизвестно защо, отказът й да го нарича по малко име му достави удоволствие. Той остави Макс на пода и се зае с огъня. Отне му доста време, защото на всеки три минути се налагаше да спасява бебето от някоя застрашаваща живота му опасност. Но най-сетне огънят беше запален, без да задими много, Макс се беше заиграл с часовника му „Брайтлинг“ (вече никога нямаше да бъде същият), а Ейми влезе в стаята с огромна табла с храна. Имаше и бутилка вино с две чаши. Джейсън вдигна едната, като наблюдаваше цветовете на течността в оловния кристал. „Уотърфорд“.

— Дейвид знае как да живее, нали?

— Чувствам се виновна, че ям всичко това без него — рече Ейми. — Все пак той е спечелил тази вечеря с лекарските си умения.

— Винаги можем да я завием, да я сложим в хладилника и да я изядем утре.

Ейми сведе поглед към прекрасните ястия на таблата. Имаше салата от пресни марули и зеленчуци, агнешко печено, картофи…

Тя отново вдигна поглед към Джейсън.

— Нямам найлонови пликчета.

— Значи е решено. Просто ще се наложи да го изядем сами.

— Предполагам, да — отвърна сериозно Ейми; след това и двамата избухнаха в смях и се заловиха с храната.

Макс седеше в скута на Джейсън с огромен лигавник на гърдите и изяждаше всичко, което му подаваха в устата. Макар Ейми да смяташе, че синът й не обича твърда храна, той излапа цяло бурканче агнешко със зелен пипер, а след това продължи с намачканите картофи с чесън в чинията на Джейсън.

— Но аз смятах, че бебетата обичат безвкусна храна! — каза удивено Ейми.

— Никой не обича безвкусна храна — промърмори под нос Джейсън.

Половин час по-късно Ейми накърми Макс и той заспа с ангелска усмивка на личицто.

— Как мислите, заради храната ли има такъв вид или заради новата стая? — попита Ейми и погледна с обожание сина си, който спеше в новото си креватче.

— Мисля, че е щастлив, защото има такава любяща майка — отвърна Джейсън и се усмихна, когато видя поруменялото й лице.

— Господин Уайлдинг, ако не ви познавах, щях да си помисля, че флиртувате с мен.

— Предполагам, че и по-странни неща са се случвали — отговори Джейсън, но видя, че Ейми го гледа объркано, и каза: — Хайде, жено, имаме да украсяваме елха.

Никога досега украсяването на елхата не му бе доставяло такова удоволствие. Като деца двамата с Дейвид считаха това занимание за върховна досада. Без жена в дома им от кухнята не се разнасяше аромат на курабийки, нямаше музика. С тях бе само баща им, както винаги кисел, задето му се налага да слага елхата. Ако не го направеше, после сестра му щеше да му мърмори цяла година, че тя трябвало да отглежда момчетата, а не мързеливият й брат.

Сега, докато окачваше гирляндите от лампички, които Ейми беше разплела, Джейсън неусетно започна да й разказва за детството си. Не си направи труда да й обясни защо са живели заедно с Дейвид, след като са само братовчеди, а и тя не го попита. В замяна тя му разправи за своето детство. Каза му, че била единственото дете на самотна майка и когато питала кой е баща й, получавала отговор, че не е нейна работа.

Разказите и на двамата бяха доста тъжни и от тях определено лъхаше самота, но когато ги споделиха един с друг, им се сториха забавни и Ейми предложи да се състезават чий родител е бил по-кисел. Установи се, че майката на Ейми била голяма чистница и мразела Коледа заради безпорядъка, който настъпвал покрай този празник, а бащата на Джейсън просто не обичал да си променя установения ред.