Джуд Деверо - Благословията

— Не — отвърна Ейми и взе бурканчетата от ръцете му. — Сигурна съм, че Макс ще ги хареса. — По тона й обаче личеше, че изобщо не е убедена. — Кой е производителят?

— „Чарлз и ко“ — отговори Дейвид и смигна на Джейсън, който все още стоеше до вратата, държеше Макс на ръце и се мръщеше. — Хайде, старче, недей да стоиш така; дай да внесем всичко, да вечеряме и след това да украсим елхата.

Джейсън подаде бебето на Ейми и излезе навън след брат си.

— Какво ти става, за бога? — сопна му се Дейвид, когато се отдалечиха от входната врата.

— Нищо — отвърна му Джейсън със същия тон.

— Не ти харесва тук, така ли? Не ти понасят шумът и порутената стара къща, а Ейми ти се струва досадна в сравнение с жените, с които си свикнал. Не ходеше ли преди с една дама, която имаше докторска степен по антропология? Май че се опитваше да спасява тигрите или нещо подобно.

— Рибите. Спасяваше китовете и миришеше на водорасли. Нищо ми няма. Значи Чарлз е приготвил вечерята и бебешките храни?

— Това ли те притеснява? Че се възползвам от нещо, което ти си платил? Виж, ако искаш, можем да й кажем истината още сега. Ще й кажем, че си мултимилионер или може би вече милиардер? — и че можеш да купуваш пълни с мебели бебешки стаи само с джобните си пари. Това ли искаш?

— Не — отвърна бавно Джейсън, докато Дейвид вземаше кутиите с играчки за коледната елха. Беше виждал тези кутии през цялото си детство и знаеше какво има във всяка от тях.

Изведнъж Дейвид спря и погледна втренчено брат си.

— Да не си започнал да си падаш по нея? Искам да кажа, нали няма да се състезаваме с теб за една жена?

— Не ставай смешен! Ейми изобщо не е мой тип. А и няма никаква идея за бъдещето си. Не знам как смята да издържа детето с този нищожен доход. Няма работа, нито изгледи да си намери такава. Не умее да прави нищо друго, освен да чисти. Но въпреки че се намира в такова положение, е по-горда от всеки, когото съм срещал досега. Ако й кажеш кой съм, ще ме изрита и със сигурност ще изхвърли след мен всички мебели на уликата. Целия следобед търка колата, която ми купи Паркър, за да ми изплати онези двеста и петдесет долара. Само да знаеш…

Вече вървяха към къщата, а Джейсън продължаваше да говори.

— Какво да знаех? — попита тихо Дейвид.

— Жените, с които излизам, ми искат по петстотин долара само за да дадат бакшиш на жената в тоалетната. А онази с китовете… тя пък излизаше с мен само когато правех дарения за организацията й.

— И какъв ти е проблемът тогава? — попита Дейвид.

— Защо си се вкиснал толкова?

— Защото малкото ми братле ме прекара да стоя в този затънтен град, да ходя по бебешки магазини и да мъкна стари играчки за елха. Отвори вратата, ако обичаш! Не, на другата страна! Трябва първо да дръпнеш към теб и едва тогава да завъртиш бравата. Твоят ли телефон звъни или моят?

— Моят — отговори Дейвид, когато влязоха в къщата. — Да? — каза той в слушалката. — Да, да, ясно. Идвам веднага. — После затвори и погледна със съжаление Ейми, Джейсън и бебето. — Няма да мога да остана. Спешен случай.

— Ужасно съжалявам! — рече Ейми. — Толкова работа свърши, а сега не можеш да останеш.

— Да, много жалко — каза Джейсън и отвори вратата пред брат си. — Но когато те зове дългът, трябва да се отзовеш.

Дейвид се намръщи и тръгна към вратата.

— Можем да украсим елхата утре. Наистина бих искал да видя как ще реагира Макс, когато види за пръв път лампичките.

— Ще направим видеозапис — каза бързо Джейсън. — А сега мисля, че е по-добре да вървиш, докато не е умрял някой.

— Да, така е — отвърна Дейвид и за последен път хвърли към Ейми поглед, пълен със съжаление. — Ще се видим… — Но не успя да довърши, защото Джейсън му затвори вратата под носа.

— Не бяхте особено мил с него — рече Ейми, като направи всичко възможно да го погледне намръщено, но на устните й играеше усмивчица.

— Бях ужасен — съгласи се Джейсън, — но ето че сега за двама ни остава повече храна. А и съм много по-добър от него в украсяването на елхи.

— Така ли? Има още много боб да ядете, докато ме стигнете. Аз съм украсявала елхи, които са разплаквали самия Дядо Коледа.

— Аз пък веднъж украсих елхата толкова красиво, че Дядо Коледа не пожела да си тръгне и се наложи да го изтикам навън на снега. Накрая, тъй като продължи да упорства, трябваше да отида с шейната му и да раздам подаръците.

Ейми се засмя:

— Печелите. Да видим какво има в тези кутии.

— Тц! Първо ще ядем. Искам да видя какво мисли Макс за бебешките храни. Тази камина работи ли?