Джуд Деверо - Благословията

— Съгласен съм! Бяха неблагодарни и много недоволстваха, но се отнасяха с мен като с човек. Господин Уилям, собственикът на железарския магазин, ми каза, че винаги съм бил твърдоглав и изобщо не съм се променил. Може би точно това, че най-сетне бях заобиколен от хора, които не ми се подмазваха, ме задържа тук. В Ню Йорк само да повдигнех вежда към някого от служителите си, той отстъпваше назад и казваше това, което исках да чуя. Но тук… — Джейсън се усмихна.

— Тук ти казват, каквото мислят за теб — довърши вместо него Ейми.

— Да. Милдред ми повтаряше ден след ден защо си се махнала. Казваше, че с Дейвид сме ти изиграли такъв гаден номер, че всяка жена с малко ум в главата…

— Само недей да намекваш, че аз съм имала ум в главата, щом съм избягала с бебе и без никакви средства за препитание.

— Е — усмихна се Джейсън. — Но в крайна сметка се получи добре. Макс най-сетне ще има баща. Ако ме искаш де.

— Ще те взема, ако ти ни искаш — каза тихо Ейми, — но аз…

— Какво?

— Този ден беше истинско откровение за мен, защото разбрах, че моят двегодишен син не само е по-добър художник, но е и по-интелигентен от мен. Страхувам се, че бях като останалите и парите ти не ми позволиха да видя теб. Но Макс винаги е вниквал в същността ти.

— Наистина будно хлапе — рече Джейсън и Ейми се засмя. — Мислиш ли, че ще искаш да имаме още такива?

Ейми изстена.

— Сутрешно гадене, изтощение и — о, не! — отново кърмене. — Но после, когато видя физиономията му, се засмя: — Да, разбира се, че искам. Поне половин дузина. Мислиш ли, че ще имат сива коса?

Но преди Джейсън да успее да й отговори, върху него се стовари нещо като снаряд.

— Какво, по… — започна той, като се опитваше да разплете сякаш безбройните ръце и крака.

— Ах, ти, малък дявол такъв! — засмя се Ейми и започна да гъделичка сина си. — Накарал си Дорийн да те върне обратно, а?

За момент Джейсън се ужаси, като си помисли какво може да е видяло и чуло детето, а и беше потресен от невъзможността да остане насаме с Ейми. Още не подозираше, че с тези неща вече е свършено. Ала нямаше време да размишлява върху съдбата си и нейните благодатни страни, защото Макс се изправи и се отпусна право напред. Ейми знаеше какво ще последва и се закри е ръце, но Джейсън пое цялата тежест на момчето върху себе си.

— Маймуни! — изписка Макс и заскача върху корема на новия си баща.

© 1998 Джуд Деверо

© Пенка Стефанова, превод от английски

Jude Deveraux

The Blessing, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Джуд Девро. Благословията

Редактор: Нели Георгиева

Коректор: Недялка Георгиева

Оформление на корицата: Георги Станков

ИК „Хермес“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13564]

Последна редакция: 2010-01-06 23:26:02