Джуд Деверо - Благословията

Ейми пребледня.

— Станала е грешка и са дошли да си искат обратно обзавеждането!

Лошото настроение на Джейсън се стопи и той превърна е една ръка слабичките й рамене, за да я успокои.

— Уверявам ви, че всичко тук е ваше. Може би това е Дядо Коледа, който е подранил.

И понеже тя продължаваше да се колебае, Джейсън вдигна от легълцето Макс, който се опитваше да изяде краката на една плюшена жаба, и тръгна пръв към входната врата. Когато я отвори, отвън го посрещна огромно вечнозелено дърво.

— Хо-хо-хо! — долетя гласът на Дейвид, който се напъха с мъка в къщата. — Весела Коледа! Джейс, приятелю, искаш ли да внесеш кутиите отвън?

— Дейвид! — изписка радостно Ейми. — Нямаше нужда!

Джейсън излезе навън на студа с Макс, седнал на ръката му.

— О, Дейвид, нямаше нужда! — промърмори той с фалцетен глас. — Платих една камара пари за купчина мебели, а тя е благодарна за това на данъчните. Но ето че Дейвид изниква с елха за двадесет долара и вече се чува: „О, Дейвид!“ Жени!

Макс се засмя, одраска го по едната буза, която се опитваше да потупа, и захапа другата в нещо като целувка.

— Защо не правиш същото на божествения доктор Дейвид? — попита Джейсън, усмихна се на бебето, вдигна един голям червен кашон и го внесе вътре.

— Не, не можеш да направиш такова нещо! — казваше в този момент Ейми, но гледаше Дейвид с обожание.

— На нас с татко не ни трябва елха. Ние сме просто двама стари ергени и не искаме всичко вкъщи да стане в иглички. Така че когато един пациент ми я подари, се сетих, че горе на тавана имаме играчки за елха и си помислих, че Макс сигурно ще хареса лампичките. Ти как смяташ?

— О, да, сигурна съм, че ще ги хареса, но не зная дали…

Дейвид я прекъсна, като тръгна към Джейсън и протегна ръце към Макс.

— Ела тук, Макс, ела да те гушна!

За най-голямо удоволствие на Джейсън, Макс нададе вой, от който по пода под елхата се посипаха иглички.

— Май не те харесва особено — рече злорадо Джейсън. — Хайде, малкият, да отидем да изпробваме новите ти дрешки.

— Нови дрешки ли? — попита Дейвид и се намръщи. — За какво става дума?

— О, Дейвид, направо няма да повярваш какво се случи! Тази сутрин отидохме в един магазин, където човекът разпродаваше всичко много евтино, за да не плаща данъци върху стоките, и господин Уайлдинг ги накара да дойдат да сложат тапетите и да наредят мебелите и… и… О, просто трябва да го видиш, за да повярваш!

Дейвид изгледа Джейсън и тръгна след Ейми. Прекосиха старата къща, цялата в олющена боя и петна от влага по тапетите. Накрая Ейми отвори една врата и пред очите му се разкри ослепителна детска стая. Не му беше нужно да е познавач, за да види от какво качество е всичко вътре. Бельото, мебелите, красивите щамповайки тапети по стените и изрисуваното гардеробче, в което имаше няколко прекрасни детски дрешки, бяха от най-доброто, което можеше да се купи с пари.

— Разбирам — рече Дейвид. — И колко плати за всичко това?

— Двеста и петдесет долара, като в тях е включен и данък оборот — каза гордо Ейми.

Дейвид повдигна едното ъгълче на ръчно избродираното чаршафче, с което беше застлано креватчето. Ако не грешеше, беше виждал такива в един каталог и струпваха по триста долара всяко.

— Страхотно — каза той. — В сравнение с това моята елха и старите ми играчки изглеждат нищожни.

— Глупости! — отвърна Ейми и го хвана за ръката. — Твоят подарък е от сърце, а това тук е просто заради данъчните.

Дейвид се усмихна победоносно на брат си и поведе Ейми обратно към дневната.

— Освен това донесох и нещо за хапване — рече щастливо той. — Един благодарен пациент ми подари безплатна вечеря за двама в един ресторант в Карлтън, но аз убедих главния готвач да я превърне във вечеря за вкъщи за трима. Надявам се да не е изстинала — каза той и погледна брат си. — Кутиите с яденето са на предната седалка на колата. О, надявам се да нямаш нищо против, но записах Макс като доброволец за изпитване на една марка бебешки храни.

След това започна да вади от джобовете си бурканчета детски храни с ръчно изписани етикети и Джейсън разпозна спретнатия почерк на секретарката си.

— Агнешки врат със сушени череши и сос със зелен пипер — прочете Ейми. — И кюфтенца от сьомга със сос от кориандър. Звучи прекалено луксозно за едно бебе, а и не съм сигурна, че е добре да му се дава зелен пипер.

— Мисля, че фирмата се опитва да установи контакт с крайния потребител. Все още е в съвсем начален етап, но ако не желаеш Макс да е едно от опитните бебета, ще занеса тези неща на Марта Дженкинс.