Джуд Деверо - Благословията

— Абсолютно — отвърна тя и отново се обърна към Ейми. — Ако тази стая не ви харесва, имаме и други.

— Не, идеална е! — рече Ейми и преди да е успяла да каже и дума повече, Джейсън се намеси: — Взимаме я. Погрижете се да я доставите днес.

После хвърли поглед към двамата си вицепрезиденти, които се бяха облегнали на метлите и наблюдаваха сцената с ехидни усмивчици. Още на другия ден всички във фирмата му щяха да знаят за това. — И мисля, че трябва ща пратите хора да залепят тапетите.

Ейми проплака тихичко, защото беше сигурна, че сега вече жената ще откаже да им продаде обзавеждането.

— Разбира се, господине — рече Паркър без дори следа от усмивка и се обърна към леглото.

Макс лежеше по гръб в него и се мъчеше да свали с ритници решетките. Вдигаше такъв шум, че целият магазин ехтеше.

— Какво хубаво дете! — каза тя и протегна ръце към него, сякаш искаше да го вземе.

Но той нададе такъв вой, че леглото се разтресе. Ейми веднага се озова до жената и протегна ръце към сина си.

— Извинете — смотолеви тя. — Не е свикнал с чужди хора.

Още неизрекла това, бебето скочи в прегръдките на Джейсън. Не беше нужно той да поглежда към двамата си вицепрезиденти, за да знае, че за тях Макс вече е негов син. Как иначе можеше да обясни, че той не е „чужд човек“ за детето?

— Аз ще платя, а вие поразгледайте наоколо — рече Джейсън и последва Паркър към близкия ъгъл. — Престарала си се с тези моливи — каза троснато той, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може Ейми да ги чуе.

— Да, господине — отвърна тя и махна моливите от росата си.

— Какво правят тук онези двамата?

— Наложи се да купим магазина от ваше име, за да изпълним нарежданията ви. Сметнах, че не е в правомощията ми да преговарям, когато става дума за толкова много пари.

— Че колко би могло да струва едно такова магазинче?

— Собственикът каза да ви предадем, че името му е Хари Грийн и вие ще разберете.

Джейсън подбели очи. В гимназията беше свалил приятелката на Хари в деня преди училищния бал.

— Успяхте ли да го купите за по-малко от шестцифрено число?

— Да, но почти го достигнахме. Как ще наредите да постъпим с хората, които чакат отвън? Рекламата излезе само във вашия вестник, но неизвестно как…

— Те са приятелки на Ейми. — Джейсън надзърна над главата на Макс, който се опитваше да сграбчи телефона на тезгяха, и видя как Ейми прокарва влюбено ръка по мебелите. — Нека за останалите да бъде същото. Продайте цялата стока на загуба. Погрижете се всичко да се продава на такава цена, че да могат да си я позволят. Разделете комплектите така, че всяка жена да си вземе по нещо, от което има нужда.

Паркър го гледаше със зяпнала уста.

— А онези двамата да залепят тапетите и веднага да се изпаряват за Ню Йорк!

— Да, господине — отговори тихо Паркър, като го гледаше така, сякаш го виждаше за пръв път.

Джейсън откопчи ръцете на Макс от балдахина на една бебешка люлка.

— И, Паркър, прибави и малко играчки към нашата доставка. Не — поправи се той. — Недей. Аз сам ще ги купя.

— Да, господине — каза тихо Паркър.

— Чарлз пристигна ли вече?

— Пътувахме заедно. Отседна в дома на баща ви заедно с нас.

По изражението й личеше, че всеки момент може да припадне от изумление.

— А сега си затвори устата и иди да пуснеш другите клиенти — рече той, откопчи отново ръцете на Макс от балдахина и се върна при Ейми.

Джейсън усещаше чувство, което отдавна не бе изпитвал — ревност.

— Не е ли прекрасно? — каза Ейми задъхано. За последен път бе чувал жена да говори така, когато беше в гимназията. — Не е ли това най-хубавата стая, която някога сте виждали? Не съм си и помисляла, че мога да обичам данъчните, но след като станаха причина Макс да се сдобие с всички тези хубави неща, бих могла и да ги обикна. Как смятате, господин Уайлдинг? Не мислихте ли, че стаята е хубава?

— Да — отвърна неохотно Джейсън. Не преставаше да си повтаря, че е по-хубаво да дарява анонимно, отколкото да се перчи с това. Поне така беше чувал. Само че му се искаше Ейми да го погледне с блеснали от благодарност очи. Той си пое дълбоко дъх.

— Хубава е. Изглежда страхотно. Мислите ли, че дрешките ще му станат?

— Ако не сега, то другата седмица — засмя се Ейми. — Виждате ли, нали ви казах, че Господ ще ни осигури всичко?

Джейсън си помисли колко много му е струвало това нищо и никакво детско обзавеждане, след като му се бе наложило да купи целия магазин, и се приготви да каже нещо цинично, но в този момент на вратата се почука настоятелно.