Джон Стайнбек - За мишките и хората

— Ще забърка тя някоя каша — каза Джордж. — Хем лоша каша ще забърка. Жив капан си е тя. Кърли добре се е подредил. При тая ферма, с цял куп мъже, тук няма място за жена, особено като нея.

— Ако ти се ще туй-онуй, ела с нас в града утре вечер — покани го Уит.

— Защо? Какво ще правим?

— Как какво, каквото се прави. Ние си ходим при старата Сузи. Заведение и половина е нейното! Сузи ще те скъса от смях — голяма шегаджийка е. Миналата събота например излиза да ни отвори вратата и крещи през рамо: „Обличайте се, момичета, шерифът пристига.“ Но от нея няма да чуеш мръсотии. Има пет момичета.

— По колко ви взема?

— По два долара и половина. А за двайсет цента можеш да опънеш една чаша. Освен това има екстра столове. Не искаш ли легло, можеш да си седнеш на някой стол и да му удариш две-три чаши. И цял ден да седиш, Сузи нищо няма да ти каже. Не е от тия, дето ще те нахокат и изритат, щом не вземаш легло.

— Може и да дойда, да видя това заведение — каза Джордж.

— Ще дойдеш, дума да няма. Страшно весело е — Сузи ще те скъса от смях. Веднъж вика: „Има — вика — хора, дето, като постелят едно чердже на пода й турят до грамофона лампа с амурчета по стойката, мислят, че държат салон.“ Имаше пред вид заведението на Клара. „Знам — вика — какво ви трябва на вас, момчета. Моите момичета са чисти — вика, — а уискито ми не е кръщавано с вода. Ако ви се гледат лампи с амурчета и ви се хвърлят пари на вятъра, какво пък — вика, — идете при нея. Знам ги тия, дето ходят зарад лампата с амурчетата — вика, — пък после вървят разкрачени.“

— Клара държи другото заведение, така ли? — попита Джордж.

— Да — отговори Уит. — Но ние никога не ходим там. Клара взема по три долара на сеанс и трийсет и пет цента за чаша уиски. А в шегите хич я няма. Друго си е при Сузи — заведението й чисто, с екстра столове. И не пуска разни негодници.

— Ние с Лени събираме пари — каза Джордж. — Аз може да дойда и да пийна една чашка, но два долара и половина не давам.

— Както решиш, но човек все трябва да се позабавлява сегиз-тогиз.

Вратата се отвори и влязоха Лени и Карлсън. Лени се домъкна до леглото си и седна, като гледаше да не привлича внимание. Карлсън бръкна под кревата-си и извади торбата. Избягваше да погледне към стария Канди, обърнат все още към стената. От торбата извади малък шомпол и кутийка смазка. Сложи ги на леглото, взе пистолета, измъкна пачката и махна пълния патрон. После се зае да чисти цевта с шомпола. При щракването на изхвъргача Канди се обърна, погледна за миг оръжието и пак се завъртя към стената.

— Кърли да е идвал насам? — попита мимоходом Карлсън.

— Не е — отвърна Уит, — За какъв дявол ще идва? Карлсън погледна с едно око в цевта на пистолета.

— Дири мадамата си. Видях го, че се върти насам-натам по двора.

Уит подхвърли подигравателно:

— Той си губи половината от времето да я търси, а в останалата половина тя го търси.

В този миг Кърли нахълта възбуден в стаята.

— Виждал ли е някой от вас жена ми? — попита той.

— Не е идвала тук — отговори Уит.

Кърли огледа заплашително помещението.

— А Слим къде е?

— Отиде в обора — каза Джордж. — Трябваше да намаже с катран копитото на едно муле. Кърли сви ръце в лактите и се наежи.

— Преди колко време отиде?

— Пет-десет минути.

Кърли излетя навън и затръшна вратата след себе си. Уит се изправи.

— Ще ми се да видя какво ще стане — каза той. — Кърли се мисли за много силен, иначе не би се втурнал след Слим. Вярно, бърз е в юмруците, бърз е като дявол. Стигна до финала за купата „Златните ръкавици“. Писаха го по вестниците и той си пази изрезки. — Тук Уит се замисли. — Но, така или иначе, по-добре е да не се закача със Слим. Де да знаеш на какво е способен Слим?

— Мисли, че Слим си има работа с жена му, а? — попита Джордж.

— Така изглежда — рече Уит. — Разбира се, няма такова нещо. Аз поне тъй смятам. Но ми се ще да гледам, ако стане кавга. Хайде да идем!

— Аз не мърдам оттука — каза Джордж. — Не искам да се меся в такива работи, че ние с Лени пари трябва да събираме.

Карлсън свърши с чистенето на пистолета, сложи го в торбата и я натика под леглото.

— И на мен ми се ще да видя каква ще излезе тая — обади се той.

Старият Канди лежеше неподвижен, а Лени наблюдаваше внимателно от леглото си Джордж.

Щом Уит и Карлсън излязоха и вратата се затвори след тях, Джордж се обърна към Лени:

— Ами ти бе?

— Нищо не съм направил, Джордж. Слим каза да оставя кутретата за малко. Каза, че не е добре да ги галя толкова. Аз го послушах и дойдох право тука.