Джон Стайнбек - За мишките и хората

— Вземи лопата.

— О, да! Ясно.

Карлсън изведе кучето в мрака. Джордж го последва до вратата, затвори я и спусна лекичко резето.

— Едно от челните ми мулета си е наранило копитото — каза високо Слим. — Трябва да му сложа катран.

Гласът му прокънтя и замря. Навън цареше тишина. Стъпките на Карлсън заглъхнаха. Тишината влезе в стаята. И остана.

По едно време Джордж каза:

— Бас държа, че Лени е в обора с кутрето си. Сега вече не можеш го накара да се върне.

— Канди, можеш да си избереш което искаш от кутретата — обади се Слим.

Канди не отговори. В помещението отново се възцари тишина. Идваше от нощния мрак и нахлуваше вътре.

— Да иска някой да изиграем едни карти? — попита Джордж.

— Съгласен — отзова се Уит.

Те седнаха един срещу друг пред осветената маса, но Джордж не размеси картите. Той прокара пръст по ъгъла на тестето, но острият звук привлече погледите на всички и Джордж прекрати това занимание. Отново се възцари тишина. Изминаха минута, две. Канди лежеше неподвижен, забил поглед в тавана. Слим го погледна за миг; после се втренчи в ръцете си; стисна едната с другата и я преви надолу. Под дъските се чу леко чегъртане и всички погледнаха с благодарност към мястото, откъдето идваше звукът. Само Канди не отделяше поглед от тавана.

— Май че отдолу има плъх — каза Джордж. — Трябва да заложим капан.

— Защо се бави толкова, проклетникът? — не издържа Уит. — Раздай картите, какво чакаш? Ще играем ли, или ще се гледаме?

Джордж стисна здраво тестето и се загледа в него. И пак тишина.

В далечината отекна изстрел. Мъжете веднага погледнаха стареца. Всички глави се обърнаха към него. Известно време той продължи да гледа в тавана. После се обърна бавно на една страна, с лице към стената, и така си остана.

Джордж разбърка шумно картите и ги раздаде.

— Вие двамата май наистина смятате да работите- каза Уит.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джордж. Уит се засмя.

— Какво, ами че идвате в петък. Значи, ще трябва да работите два дни до неделята.

— Не те разбирам — рече Джордж. Уит пак се разсмя-

— Трябва да ме разбереш, ако си работил повечко в големите ферми. Иска ли човек да разбере кое где е. идва във фермата в събота следобед. Тогава получава вечеря за събота и три яденета в неделя; а в понеделник заран след закуска може да се омете, без да си е мръднал пръста. Но вие пристигате в петък на обед. Значи, каквито и да са ви сметките, ще трябва да работите поне ден и половина-

Джордж го гледаше неотклонно.

— Ние ще се позадържим тук — каза той. — Двамата с Лени искаме да посъберем някой и друг долар.

Вратата се отвори тихичко и конярят подаде глава — слабо, негърско лице, набраздено от страдания, с търпеливи очи.

— Мистър Слим.

Слим свали поглед от стария Канди.

— А? О, здрасти, Крукс. Какво има?

— Казахте ми да стопя катран за копитото на мулето. Катранът е готов.

— Добре, Крукс. Ей сегичка ще дойда да го намажа.

— Ако искате, и аз мога да го намажа.

— Не, не. Сам ще си свърша работата. Слим стана.

— Мистър Слим — повика го пак Крукс.

— Да.

— Този новият, едрият, се мотае около вашите кутрета в обора.

— Не се тревожи, нищо няма да им стори. Аз му подарих едно от кутретата.

— Аз само така, рекох да ви кажа — отвърна Крукс. — Взема ги от сандъка и ги държи в ръце. Може да им стане нещо.

— Нищо им няма — каза Слим. — Аз тръгвам сега с тебе.

Джордж вдигна поглед.

— Слим, ако онова диване прави щуротии, изритай го.

Слим тръгна след коняря и двамата излязоха от помещението. Джордж пак раздаде картите. Уит взе своите и ги заразглежда.

— Видя ли новия бонбон? — попита той.

— Какъв бонбон? — попита Джордж.

— Какъв? Жената на Кърли.

— О, видях я.

— Е, бива си я, нали?

— Не съм я заглеждал чак толкова — отговори Джордж. Уит захлупи картите си на масата и каза:

— Ти само гледай добре какво става. Ще видиш сума работи. Тя нищо не крие. За първи път виждам такава. Върти очи на четири и всекиго заглежда. Басирам се, че и коняря заглежда. Дявол знае какво иска.

— Имало ли е някакви разправии, откак е дошла?- попита между другото Джордж.

Уит очевидно не мислеше за картите. Той сложи своите на масата и Джордж ги прибра. След това Джордж пак зареди своя пасианс — седем карти в един ред, над тях шест, а отгоре пет.

— Разбирам накъде биеш — отговори Уит. — Не, още не е имало кавги. Кърли си е сложил таралеж в гащите, но засега това е всичко. Има ли наоколо мъже, тя е при тях. Я дири Кърли, я мисли, че е забравила нещо и го търси. Види се, не може да стои настрана, щом й замирише на мъж. А Кърли е все на тръни, но още нищо не се е случило.