Джон Стайнбек - За мишките и хората

— Интересно е това ваше приятелство — как сте се лепнали един за друг — каза Слим, приканвайки към доверчивост.

— Какво му е интересното? — попита предпазливо Джордж.

— Де да знам. Рядко е двама души да обикалят тъй, все заедно. Аз поне не съм виждал такива. Нали знаеш как са земеделските работници — дойде, получи си леглото, поработи един месец-и пак духне нанякъде самичък. Пет пари не дава за никого. Та интересно ми е как един перко като него и един умен момък като тебе се държат все един за друг.

— Той не е перко — каза Джордж, — Може да е адски тъп, но не е побъркан. Па и аз не съм от най-умните, иначе нямаше да товаря ечемик, за да си изкарвам хляба, и въобще нямаше да съм тук. Ако бях умен, ако бях малко от малко хитър, щях да си имам собствена фермица, да си сея за себе си, а не да върша всичката работа, пък да не получавам нищо от това, дето е родила земята.

Джордж млъкна. Но му се щеше да говори още. Слим нито го насърчи, нито го обезкуражи. Просто седеше мълчалив и чакаше.

— Та не е чак толкова интересно, че двамата ходим все заедно — каза най-после Джордж. — И двамата сме родени в Обърн. Аз познавах леля му Клара. Тя го взела още като пеленаче. И тя го отгледа. Когато леля му умря, Лени просто тръгна да работи с мене. След някое време свикнахме един с друг.

— Хм-м-м! — проточи Слим. Джордж го погледна и видя приковани в себе си спокойните му благи очи.

— Интересно — продължи той, — отначало аз си правех какви ли не шеги с него. Като го гледах какъв е глупав, играех му всякакви номера. Но той е толкова глупав, че не разбираше, че му правя номера, А на мен ми се струваше, че съм много умен. като се сравнявах с него. Та той правеше всичко каквото му кажех. Ако му кажех да се качи на някоя опасна скала, качваше се. Но след известно време тия шеги не ми изглеждаха вече толкоз интересни. Освен това той нито веднъж не се разгневи, не се нахвърли върху мен. Бил съм го до посиняване, а той може да ми строши костите само с два пръста. Но никога не е вдигнал ръка срещу мене. — Гласът на Джордж придобиваше тон на изповед. — Да ти кажа какво ме накара да престана с тия шеги. Един ден отиваме на Сакраменто. Край реката се бяха събрали стадо хайвани. И аз, нали се мислех за голям дявол, накарах Лени да скочи в реката. И той скочи. А не можеше да плува въобще.

Да не го бяхме измъкнали, давенето му беше сигурно. Да знаеш колко благодарен ми беше, задето съм го спасил. Просто беше забравил, че аз го накарах да скочи. Оттогава сложих край на тия шеги.

— Много добро момче е — каза Слим. — Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.

Джордж събра разпилените карти и пак зареди пасианс. Отвън се чуваше тропот на обувки. Вечерната заря все още блестеше в квадратите на прозорците.

— Аз не съм семеен — продължи Джордж. — Гледам, че повечето работници обикалят фермите сами. Но това не струва. Няма с кого да си кажеш две приказки. И след време се озлобяват. Все на бой налитат.

— Да, озлобяват се — съгласи се Слим. — Стигат дотам, че с никого не искат да говорят.

— Разбира се, Лени е жива досада — каза Джордж.- Но като свикне човек с някого, не му се ще да се разделя.

— И е добряк — рече Слим. — Веднага го разбрах, че никак не е злоблив.

— Разбира се, че не е. Но нали е глупав, все забърква разни каши. Да ти кажа какво се случи в Уийд... — Той млъкна, млъкна точно когато обръщаше една карта. Погледна стреснато Слим. — Няма да кажеш на никого, нали?...

— Какво е направил в Уийд? — попита спокойно Слим.

— Няма да кажеш, нали?... Не, разбира се, че няма да кажеш.

— Какво е направил в Уийд? — запита повторно Слим.

— Абе какво, видя едно момиче с червена рокля. А какъвто си е глупав, иска да пипне всичко, което му хареса. Просто иска да го пипне. Та посегнал да пипне червената рокля на момичето, а то изпищяло. Тогава Лени съвсем се обърква и стиска ли, стиска, защото друго не му ражда главата. А момичето пищи още повече. Аз бях наблизо и чух писъците. Притичвам и какво да видя — Лени вече толкова се уплашил, че нищо не може да измисли, освен да стиска. Хлопнах го по главата с един кол, та дано я пусне. Но той така се беше сбъркал, че пак не се сеща да пусне роклята. Пък знаеш го какъв е як.

Слим го гледаше, без да мигне. Той кимна бавно и попита:

— Е, и какво стана?

Джордж подреди грижливо картите си.

— Какво, оная после отишла в участъка и казала, че била изнасилена. В Уийд вдигнаха врява и се събра цяла сюрия, да линчува Лени. Скрихме се в една напоителна яма и седяхме във водата цял ден. Само главите ни се подаваха над водата, ама ги криехме в тревата, дето расте по откоса. И щом се мръкна, офейкахме.