Джон Стайнбек - За мишките и хората

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Стайнбек - За мишките и хората» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

За мишките и хората: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «За мишките и хората»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„За мишките и хората“ се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници — Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собсвена ферма… Лени е едър и тромав мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира…

За мишките и хората — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «За мишките и хората», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В очите на Лени се появи уплаха.

— Не искам да си имам неприятности — каза той с жален глас. — Не го оставяй да ме насади,. Джордж. Джордж стана, отиде до леглото на Лени и седна.

— Да знаеш как ги мразя такива копелета — каза той. — Виждал съм ги много. Старецът право каза — човек никога не може да го натупа. Кърли всякога спечелва. — Джордж се замисли за миг. — Ако се счепкаш с него, ще ни изгонят от работа. Не си въобразявай, че ще ни се размине. Та той е син на господаря. Виж какво, Лени, гледай да стоиш настрани от него. Никога не говори с него. Влезе ли тук, бягай,в другия край на помещението. Ще ме послушаш ли?

— Не искам да си имам неприятности — изхленчи Лени. — Нищо не съм му сторил.

— Така е, но това няма да ти помогне, ако Кърли реши да се изперчи с юмруците си. Затова стой настрани от него. Ще запомниш ли?

— Как не, Джордж. Дума няма да обелвам. Все по-силно се чуваше тропотът на копита, скърцането на каруци и дрънченето на сбруи. Връщайки се от работа, хората разговаряха на висок глас.

Джордж седеше навъсен на леглото до Лени и мислеше нещо. Лени го попита боязливо:

— Ядосах ли те, Джордж?

— Не ти. Ядоса ме оня мръсник, Кърли. Все се надявах, че ще можем да съберем поне сто долара. Стой настрани от Кърли, Лени — додаде решително Джордж.

— Добре, Джордж. И дума няма да обелвам.

— Не се оставяй да те подведе. Но ако това псе те удари, дай му да разбере.

— Какво да му дам да разбере, Джордж?

— Нищо, нищо. Ще ти кажа, като му дойде времето. Много ги мразя такива като него. Слушай, Лени, помниш ли какво ти казах да правиш, ако забъркаш някоя каша?

Лени се приповдигна на лакът. Чертите му се промениха до неузнаваемост от напрегнатото мислене. После отправи към Джордж пълен с мъка поглед.

-" Ако забъркам някоя каша, няма да ми дадеш да гледам зайците.

— Не става дума за това. Помниш ли къде нощувахме снощи? Там, край реката.

— Да, помня. Охо, сетих се — да отида да се скрия в храсталака.

— И ще се криеш, докато не дойда аз. Хем никой да не те види. Ще се скрия в храсталака до реката — повтори това!

— Ще се скрия в храсталака до реката, в храсталака, там до реката.

— Ако направя някоя беля.

— Ако направя някоя беля.

Навън изскърца кола. Някой извика:

— Конярю! Ей, конярю!

— Лени, повтаряй си това, та да го не забравиш — додаде Джордж.

Двамата вдигнаха глави, защото някой бе пресякъл пътя на влизащата през вратата светлина. На прага стоеше някаква жена и оглеждаше помещението. Тя имаше добре очертани, начервени устни и раздалечени, силно гримирани очи. Ноктите на ръцете й бяха лакирани. Косата й падаше на букли, прилични на кренвирши. Носеше памучна домашна рокля и червени пантофи с по едно кичурче червени щраусови пера отгоре.

— Търся Кърли — каза тя с носов глас.

Джордж погледна встрани, после пак към нея.

— Преди малко беше тука, но си отиде.

— О!

Тя кръстоса ръце на гърба си и се облегна на касата на вратата така, че цялата й предница ясно се Очерта.

— Вие сте новите, нали?

— Да.

Погледът на Лени се плъзна надолу по тялото и, а тя, макар че уж не забеляза това, вирна нос. Сетне заби поглед в ноктите си.

— Понякога Кърли се отбива тук — обясни тя.

— Отбива се, ама сега го няма — рече Джордж рязко.

— Щом го няма, ще го потърся другаде — отвърна закачливо тя.

Лени я наблюдаваше замаян.

— Ако го видя, ще му кажа, че сте го дирили — каза Джордж.

Тя се усмихна дяволито и скърши снага.

— Кой може да обвини човек за това, че търси някого? — каза тя.

Пред вратата се чуха нечии стъпки. Тя се обърна и поздрави:

— Здравей, Слим.

— Здрасти, хубавице — долетя отвън гласът на Слим.

— Мъча се да намеря Кърли.

— Премъчила си се! Сега го видях да си влиза в къщи.

Тя вече беше нащрек.

— Довиждане, момчета — извика на Джордж и Лени и забърза към дома.

Джордж изгледа Лени.

— Ама че курветина! — възкликна той. — Значи, такава жена си е избрал Кърли.

— Но пък е хубава — възрази Лени.

— И не се мъчи да крие това. Тоя Кърли тепърва ще си има главоболия. Бас държа, че за двайсет долара е готова да се пръждоса с всекиго.

Лени все още гледаше към вратата, където преди малко се бе изправила тя.

— Хубава е, дума да няма — усмихна се той, възхитен.

Джордж тутакси вдигна поглед към него, после го хвана за ухото и го разтърси.

— Слушай, смахнато говедо! — извика гневно той. — Да не си посмял да я погледнеш тая кучка! Все едно ми е какво говори тя и какво върши. Отрови като нея съм виждал много, но такава стръв не съм виждал — хванеш ли се на нея, бух — в затвора. Остави я да пасе.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «За мишките и хората»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «За мишките и хората» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «За мишките и хората»

Обсуждение, отзывы о книге «За мишките и хората» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x