Джон Стайнбек - За мишките и хората

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Стайнбек - За мишките и хората» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

За мишките и хората: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «За мишките и хората»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„За мишките и хората“ се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници — Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собсвена ферма… Лени е едър и тромав мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира…

За мишките и хората — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «За мишките и хората», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Фермерът се поотдалечи от тях.

— Бе то не му трябва много ум, за да пълни чували с ечемик. Но ти не се опитвай да ме мамиш, Милтън. Ще те държа под око. А защо напуснахте в Уийд?

— Работата се свърши — отговори бързо Джордж.

— Какво работихте?

— Ами... копаехме напоителна яма. .

— Хубаво. Само не се опитвай да ме лъжеш, защото няма да ти се размине току-тъй. Такива хитреци много съм ги виждал. След обед отивате на работа при вършачката. Ще товарите ечемик, С групата на Слим.

— Слим ли?

— Да. Един голям, висок. Ще го видите на обед. Той се обърна рязко, но преди да си излезе, извърна глава и ги изгледа продължително. Когато звукът от стъпките му замря, Джордж се нахвърли на Лени:

— Уж дума нямаше да обелваш, диване с диване! Нали щеше да държиш затворена мръсната си уста и да ме оставиш аз да говоря! Насмалко не изпуснахме работата.

Лени се бе вторачил отчаяно в ръцете си.

— Забравих, Джордж.

— Забрави я! Ти все забравяш, пък после аз трябва да ти оправям кашите. — Той се тръшна на леглото. — Сега непрекъснато ще ни дебне. Трябва да внимаваме да не сбъркаме нещо. И научи се най-после да държиш затворена мръсната си уста.

Джордж млъкна мрачен.

— Джордж?

— Какво искаш?

— Нали не ме е ритнал кон в главата бе, Джордж?

— Налягай си парцалите и не приказвай! — рече разярено Джордж. — Стига си ми създавал такива проклети неприятности!

— Джордж, ти каза, че съм ти братовчед.

— Какво като съм ти казал, то беше лъжа. И добре, че не е истина. Ако ми беше роднина, щях да се застрелям.

Той млъкна ненадейно, приближи до отворената врата и погледна навън.

— Ей, ти какво подслушваш тука?

В спалното влезе бавно старецът. В едната си ръка пак държеше метлата. По петите му се мъкнеше едва-едва овчарско куче със сива муцуна и безцветни, ослепели от старост очи. Кучето се дотътри, куцукайки, до ъгъла, легна, заръмжа тихичко и взе да ближе пепелявата си, проскубана козина. Старият метач не свали очи от него, докато то не се намести.

— Какво ще подслушвам — каза той. — Рекох само да постоя на сенчица и да попощя кучето си. Току-що пометох пералнята.

— Не си пъхай носа, дето не трябва! — скастри го Джордж. — Не ги обичам тия работи.

Старецът се почувствува неловко и замести поглед ту към Лени, ту към Джордж.

— Току-що се бях спрял там — заобяснява отново той, — Не съм ви чул какво си говорите. Па и не ме интересува. Работникът във фермата не бива нито да подслушва, нито да задава въпроси.

— Точно така е, не бива — каза Джордж поуспокоен, — особено ако иска да се задържи по-дълго на работа. — Оправданието на стареца му беше допаднало. — Хайде влез и поседни мъничко — додаде той. — Ама и кучето ти е бая старо.

— Старо е. От кутре съм го отгледал. Кога бе по-младо, чудо куче беше! — Той подпря метлата на стената и потри с ръка необръснатата си буза. — Е, как ви хареса господарят?

— Видя ми се свестен.

— Не е лош човек — съгласи се старецът. — Стига да го разбереш.

В този миг в помещението влезе млад човек — слабичък, с мургаво лице, тъмни очи и ситно къдрава коса. На лявата си ръка носеше работна ръкавица и беше- обут в ботуши с високи токове — като тия на господаря.

— Да сте виждали моя старец? — попита той.

— Ей сегичка беше тук, Кърли — отговори прислужникът. — Чини ми се, че отиде към готварницата.

— Ще гледам да го настигна — каза Кърли. Но погледът му попадна на новодошлите и той се спря. Изгледа студено Джордж, после Лени. След това стисна бавно юмруци, сви ръце в лактите и тръгна към тях наежен като котка. В погледа му се четеше едновременно и предпазливост, и заядливост. Лени се сви, сви и запристъпя нервно от крак на крак. Кърли се приближи предпазливо към него.

— Вие ли сте новите, които старият очакваше?

— Да, току-що пристигнахме — каза Джордж.

— Остави тоя дангалак да говори. Лени съвсем се сви от смущение.

— Ами ако не иска да говори? — каза Джордж. Кърли се извърна като змия.

— Щом му говорят,- ще трябва да говори — процеди той. — Ти какво се бъркаш?

— Ние ходим все заедно — отвърна Джордж.

— О, така, значи.

Неподвижен, Джордж се бе изопнал като струна.

— Точно така.

Лени гледаше безпомощно Джордж, очаквайки от него някакво указание.

— И ти не даваш на дангалака да говори, тъй ли?

— Ако иска да ви каже нещо, може да говори — каза Джордж и кимна леко на Лени.

— Ние току-що пристигнахме — рече тихо Лени. Кърли го следеше неотклонно с поглед.

— Така, но друг път отговаряй, щом те питат. Той тръгна към вратата и излезе, все още с присвити ръце. Джордж го отпрати с поглед, след което се обърна към стария прислужник:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «За мишките и хората»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «За мишките и хората» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «За мишките и хората»

Обсуждение, отзывы о книге «За мишките и хората» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x