Джон Стайнбек - За мишките и хората

— Какво са го прихванали, та се заяжда? Лени нищо не му е сторил.

Старецът погледна предпазливо към вратата, да се увери, че никой не подслушва.

— Това е синът на господаря — обясни той. — Бързичък е в ръцете. Беше боксьор, и то не лош. Лека категория. Бива го в ръцете.

— Нека си го бива — каза Джордж. — Но няма защо да се заяжда с Лени. Лени нищо не му е сторил. Какво има против него?

Прислужникът се замисли.

— Ще ти кажа кво. Кърли е като повечето дребни хора — ненавижда едрите. Непрекъснато се подкача с тях. Яд го е, види се, на тях, защото не е едър. Не си ли виждал такива дребосъци? Все се заяждат.

— Как да не съм виждал! — отвърна Джордж. — Виждал съм ги много. Но по-добре е Кърли да не се закача с Лени, ще му излезе крива сметката. Лени не е много бърз в ръцете, но ако го докопа, тежко му и горко.

— Че Кърли е бърз, бърз е — каза старецът. — Но едно не е право. Налети ли на някой едър и го свали, всички ахват: бре, какъв юначага е Кърли! Ала случи ли се другият да го напуха, тогава всички казват, че Кърли е по-дребен и оня трябвало да си избере някой според боя; и вземат, че се нахвърлят вкупом на едрия.

Ето това, ако питаш мене, не е право. Излиза, че човек никога не може да натупа Кърли. Джордж се бе загледал във вратата.

— Все пак по-добре е да се пази от Лени — каза той застрашително. — Лени не е боксьор, но е як, пък и не е чак толкова бавен. А и не признава правила.

Той се приближи до масата и седна на един от сандъците. Събра картите и ги размеси. Старецът седна на друг сандък.

— Не разправяй на Кърли какво съм ти казал. Ще ме заколи, без да му мигне окото. Че и законът го не хваща, нали баща му е господар.

Джордж отсече картите и започна да ги обръща, като се вглеждаше във всяка една и после я хвърляше на масата.

–. Мръсна гадина ми се струва тоя Кърли — каза той. — Не ги обичам такива подли дребосъци.

— Напоследък като че е станал по-зъл — рече прислужникът. — Ожени се преди две седмици. Живеят при стария. Откак се ожени, все по-проклет става.

— Може би иска да се покаже пред жена си — изсумтя Джордж.

Старецът разбра, че е намерил благоприятна почва.

— Видя ли оная ръкавица на лявата му ръка? — Видях я: Та що?

— Ами че тая ръкавица е намазана отвътре с вазелин.

— Вазелин ли? За какво му е този вазелин, взели го мътните?

— Ще ти кажа за кво — Кърли разправя, че си пази тая ръка, та да може да пердаши жена си. Джордж разглеждаше съсредоточено картите си.

— Ама че кална работа — каза той.

Старецът доби по-голяма увереност. Беше накарал Джордж да се възмути от Кърли. Сега се чувствуваше по-сигурен.

— Ти да видиш жена му. ..

Джордж сече пак картите и бавно и замислено зареди пасианс.

— Хубава ли е? — попита той мимоходом.

— Ъхъ, хубава е... но..-.

— Но какво?

— Абе шава й окото,

— Ами! От две седмици женена, пък да й шава окото! Сигур затова Кърли все го боде нещо.

— Сам я видях да намига на Слим. Слим е мулетар. Чудо момче. Не му трябват на него ботуши с високи токове. Та видях я да намига на Слим. Кърли не знае това. Виждал съм я да удря око и на Карлсън.

Джордж си даваше вид, че всичко това не го интересува много.

— Ще се забърка май някоя весела история — каза той.

Прислужникът стана от сандъка.

— Да ти кажа ли кво мисля? Джордж не отговори.

— Мисля, че Кърли е взел за жена една... курва.

— Той не е първият — рече Джордж. — Има много като него.

Старецът тръгна към вратата, а престарялото му куче вдигна глава, завъртя я насам-натам, после се надигна едва-едва и го последва.

— Трябва да почистя умивалнята. Работниците скоро ще се върнат. Вие двамата ечемик ли ще товарите?

— Аха.

— Нали няма да разправиш на Кърли какво съм ти казал?

— Дума да не става.

— Ти само я поогледай, па кажи не е ли курва. — И той прекрачи прага и излезе на слънце.

Джордж редеше замислено картите. Захлупи купчинката тройки, а върху асовете сложи четири купи. Сега слънчевият квадрат падаше на пода, а мухите се стрелкаха през снопа лъчи като летящи искри. Отвън долиташе дрънчене на хамути и скърцане на тежко натоварени каруци. От далечината се чу ясен глас:

— Конярю-у-у, ехей, конярю! — А после: — Къде, по дяволите, се е дянал тоя проклет негър?

Джордж се беше вторачил в картите, но след малко ги събра и се обърна към Лени, който лежеше на кревата и наблюдаваше приятеля си.

— Слушай, Лени, надушвам нещо лошо. Боя се, че ще си имаш неприятности с тоя Кърли. Виждал съм ги такива като него. Той май искаше да те изпробва. Сега си въобразява, че ти е взел страха и ще те насади при първа възможност.