Джон Стайнбек - За мишките и хората

— И даваме трева на зайците — намеси се Лени. — Виж, колкото до зайците — няма да пропусна да ги нахраня. Кога ще стане това, Джордж?

— След един месец. Точно след един месец. Знаете ли какво съм решил? Сядам и написвам писмо на старците с фермата. А Канди ще им изпрати сто долара, та да е сигурна работата,

— Разбира се — съгласи се Канди. — Ами има ли там хубава печка?

— Има, хем екстра печка, гори и дърва, и въглища.

— Аз ще си взема и кутрето — каза Лени. — Там ще му хареса, сто на сто.

Отвън се зачуха гласове. Джордж каза бързо:

— Никому не казвайте за това! Нека си остане между нас тримата, че рекат ли да ни изхвърлят, не можем събра пари. Ще има да товарим ечемик цял живот.., докато един ден ни духнат под опашката.

Усмихнати доволно, Лени и Канди кимнаха.

— Никому няма да казвам — рече на себе си Лени.

— Джордж?

— Какво има, Канди?

— Знаеш ли, сам трябваше да застрелям кучето си-Не биваше да оставям тая работа на друг човек.

Вратата се отвори. Влезе Слим, следван от Кърли, Карлсън и Уит. Ръцете на Слим бяха очернени с катран. Той гледаше начумерено. Кърли вървеше непосредствено след него.

— Нищо не съм си помислил, Слим — говореше Кърли. — Аз само питам.

— Прекалено много питаш — отвърна Слим. — Взе да ми писва вече. Ако не можеш Да се грижиш за хубавицата си, да не мислиш, че аз ще се грижа за нея? Не ми досаждай повече!

— Ама исках да ти кажа само, че не съм си помислил нищо — рече Кърли. — Рекох си само, че може да си я видял.

— А защо не и кажеш да си стои у дома, дето й е мястото? — обади се Карлсън. — Оставяш я да се върти около мъжете и дорде се усетиш, току-виж, станала беля, пък после върви се оправяй.

— Я не си пъхай носа, да не си изядеш хляба! — нахвърли се Кърли срещу него.

— Стига бе, мухльо! — присмя му се Карлсън. — Искаш да плашиш Слим, ама не минава. Май ти се уплаши. Бъзлив си като заек! Окото ми не мига, ако ще най-добрият боксьор да си. Не се захващай с мен,. че ще ти смачкам мръсната мутра!

Канди с радост се присъедини към атаката.

— Хм, ръкавица с вазелин! — рече презрително той. Кърли го изгледа. После погледът му се плъзна покрай другите и се спря на Лени. А Лени все още се усмихваше щастливо при мисълта за фермата.

— Ти какво се хилиш бе?

— Ъ? — погледна го Лени с безизразен поглед.

— Я ела насам, копеле мръсно! — избухна Кърли побеснял. — Ставай, ти казвам! Ще ми се смееш, а, КУЧИ сине! Ще ти дам да разбереш кой е бъзлив, нищо, че си цяла мечка!

Лени погледна безпомощно Джордж, после стана и се опита да отстъпи назад. Разкрачен, Кърли вече замахваше. Той подпря Лени с един ляв, а после с един десен му размаза носа. Лени нададе уплашен вик. От носа му шурна кръв.

— Джордж! — извика той. — Кажи му да не ме закача, Джордж!

Лени заотстъпва, докато опря гръб в стената. Кърли го следваше неотстъпно, нанасяйки удари в лицето му. Ръцете на Лени висяха отпуснати — беше толкова уплашен, че не се сещаше да се брани. В този миг Джордж скочи и изкрещя:

— Дръж го, Лени! Не се давай! Лени закри лице с огромните си лапи и извика от уплаха:

— Кажи му да ме остави, Джордж! Но Кърли го заблъска в диафрагмата и му изкара въздуха.

— Ах, мръсното му плъхче! — скочи Слим. — Оставете го на мен.

Джордж препречи ръка и хвана Слим.

— Чакай малко! — извика той. После сви ръце на фуния и извика: — Дръж го, Лени!

Лени откри лицето си и се огледа за Джордж. Кърли използва това и го удари между очите. Едрото лице на Лени бе обляно в кръв. Джордж извика още веднъж:

— Дръж го, ти казвам!

Кърли тъкмо замахваше, когато Лени докопа ръката му. В следния миг Кърли се замята като риба на въдица — стиснатият му юмрук изчезна в огромната шепа на Лени. Джордж хукна към тях.

— Пусни го, Лени! Пусни го!

Но Лени наблюдаваше ужасен мятащия се дребосък и стискаше. По лицето му се стичаше кръв, а едната му вежда беше сцепена и окото затворено. Джордж му заудря шамари, ала Лени все тъй стискаше пестника на Кърли. Побелял като платно, Кърли вече се гърчеше и губеше сили. С ръка, смачкана в лапата на Лени, той само виеше жално.

Джордж не преставаше да крещи:

— Пусни му ръката, Лени! Пусни го! Слим, я ела ми помогни, докато не му е строшил съвсем ръката.

Внезапно Лени пусна Кърли и се сви уплашен до стената.

— Ти ме накара, Джордж — каза той отчаяно. Кърли се тръшна на пода и се втренчи в премазаната си ръка. Слим и Карлсън се наведоха над него. Сетне Слим се изправи и погледна Лени ужасен.

— Трябва да го заведем на доктор — каза той. — Май че не е останала здрава кост на ръката му.