Емилио Салгари - Тронът на фараона

С тези думи Оунис напусна каютата и излезе на палубата при очакващия го Миринри, на когато той съобщи, че девойката се е свестила, но се чувствува уморена и е легнала да спи.

— За през нощта трябва да спрем при някое островче! — съобщи решението си Ато. — Вятърът не намалява. Пътуването нощен е опасно.

— Та какво? Да спрем! — съгласи се Оунис.

— Аз видях тази котешка ладия — продължаваше Ато. — Тя не може да гребе срещу вятъра. Изглежда, че тя също ще спре при някой остров.

— Не е наша грижа — кратко отговори Оунис, погълнат от мислите си.

И наистина, когато ладията след един час хвърли котва край бреговете на едно островче, за да прекара спокойно нощта, към същото островче се приближи и котешката ладия и хвърли котва малко по-настрана. От нея излезе търговец, доставчик на котки за храмовете на Долни Нил и радостно приветствува Оунис с думите:

Да благословят боговете по-нататъшния ти път, с, господарю мой! Ти не ще прогониш беззащитните ора, които едва не загинаха в бушуващите вълни на Пил. Позволи на нашето корабче да спре по-близо до твоето. Ако се появи някаква опасност, моите хора все пак могат да се окажат полезни.

Оунис, не виждайки нищо подозрително, даде съгласието си. Скоро и двата кораба, стоящи редом, бяха обвити с мъгла, и целият им екипаж, измъчен от тежката им работа през деня и от преживените тревоги, заспа дълбок сън.

… Беззвучно, като сянка, като призрак се мярна по стъпалата на ладията на Миринри женска фигура. Това беше Нефер. Девойката измина само няколко крачки по брега, когато отстрана се чуха като змийско съскане думите:

— Това си ти, Нефер? — обади се дрезгав глас. — Е, какво ново има? Какво узна? Кой е този юноша? Изпита ли дали той се счита син на Тети? А? Та говори де!

След минутно колебание девойката отговори с тих глас:

— Да, той е син на Тети. Нарича се Миринри.

— Този старец му е втълпил в главата тази дива мисъл! — побърза да протестира събеседникът на Нефер, владетелят на котешката ладия. — Тъй, тъй… Това е много важно! Това ще помогне на Хер-Хор да унищожи претендента, а може би и много други врагове на всемилостивия фараон. Хе-хе-хе! Но по-нататък, по-нататък Ще ти се удаде ли да го примамиш в капана? Той и спътниците му, разбира се, могат просто да се унищожат, да се избият. Но с това целта не ще се постигне: трябва да се хванат живи, за да се изпитат кой е душата на заговора. В Мемфис ходят странни, много странни слухове.

— Капан? — замислено и като че нерешително заговори Нефер.

— Да, да! Хубав капан, дето ще се улови този плъх, който се осмелява да гризе краката на трона на фараона. Най-доброто би било, ако ти би примамила цялата тази компания на Острова на сенките. Там те ще намерят… хе-хе-хе… ще намерят истински съкровища!

— Да! — прозвуча в мъглата гласът на Нефер. — Да, аз ще примамя всички там! Но какво ще ми заплати за това Хер-Хор?

— О, богове! Най-сетне чух разумна дума… От теб ще излезе гениална жена. Особено, хи-хи-хи, ако с твоето по-нататъшно образование се заеме — хи-хи-хи — самият върховен жрец на Изида Хер-Хор, най-мъдрият от мъдрите. Разбира се, ще си изкарваш по нещо, за предаността ти към делото на династията ще узнае и самият фараон. Той ще те обсипе със злато, знаеш — има такива прекрасни огърлички, гривнички, пръстенчета, верижки… а нима това ти е малко?… Е, той ще те приближи към двора. Сетне някой от военачалниците ще обърне върху тебе благосклонния си поглед, и… Разбира се, ако Хер-Хор не те даде на някой груб войник… Ти можеш да станеш жена на някой началник на крепост. Но с една дума — на работа!

— А ако не изпълня тази „работа“?

— Ти си се клела пред образа на всемогъщата Изида. Ти си се клела пред жертвеника на Озириса и богиня Хотар. Ще изпълниш!

— Разбира се, ще изпълня! — отговори спокойно девойката. — Веднъж щом съм се заела…

— Ти си умна! Добре, добре! — забърза жрецът. — Но прощавай, мила Нефер! Върви си, че може да забележат отсъствието ти. А аз ще изпратя вест на нашия милостив покровител, на мъдрия Хер-Хор. А, почакай! Хер-Хор желае ти да пуснеш в ход всичките си чарове, за да омаеш това… лъжефараонче…

— Аз направих каквото можех!

— Е, и какво? Нима има човек, който може да устои пред огъня на твоите вълшебни очи и пред меда на твоите омайващи думи? Навярно онова момче е каменно? Но да бягам!

Две сенки се мярнаха в разни страни. И потънаха в мъглата на нощта.

… На сутринта, когато Оунис излезе на палубата, ладията на търговеца на котки я нямаше вече: възползувала се от изменилия се през нощта вятър, тя беше отплувала.