Емилио Салгари - Тронът на фараона

— Аз съм, повелителю! Твоята робиня чака по-нататъшни заповеди! — поклони се пред него предателката.

— Какво изпита? Говори по-скоро!

— Миринри е истински син на Тети! — твърдо каза Нефер.

— О, богове! Та кой спори за това? И не е ли все едно истински или неистински? Важното е, че оспорва трона на фараона. Значи, ще бъде унищожен. Но по-нататък: кой е този Оунис? Може би той фантазира, че е покойният Тети, загинал в боя против вавилонците? Веднъж вече се появи един такъв самозванец. Но фараонът има верни слуги и самозванецът изчезна. И тъй, кой е този Оунис?

— Ато каза, че е негов роднина! — промълви Нефер.

— Отлично. Те спят ли?

— Спят, господарю.

— Още сега ти ще се върнеш при тях и ще им вземеш оръжието. Сетне аз ще изпратя воини да ги избият.

— Всичките ли, господарю? — зададе въпрос Нефер с престорено равнодушен тон.

— Всичките, с изключение на най-важните, трима: Миринри, Ато и Оунис. Тях обаче още сега трябва да поставим на изпитания. Такава е волята на фараона. Ето дадения ми като удостоверение за пълномощното печат — пръстена на божествения цар на Египет, на когото всички трябва да се подчиняват.

И казвайки това, той подаде на девойката пръстен с печат и огромен скъпоценен камък. Нефер изплашено погледна този пръстен.

— От какво се боиш! Вземи го в ръцете си!

— Този пръстен дава на този, който го има, неограничена власт — каза тя, взимайки пръстена.

— Като самия фараон! Той може да съди, да наказва, да събаря до основите градове. Но дай ми го. Време е да вървим. Но какво правиш…

Хер-Хор не довърши: нежната атлазена ръка на девойката, която се притискаше към трепетно биещите гърди със съдбоносния пръстен на фараона, изведнъж се изправи в тази ръка блесна кинжал и острието се впи като змия в гърдите на жреца.

Като изпусна слаба въздишка, Хер-Хор, падна като подкосен.

Гледайки един миг падналия, Нефер ритна с крак тялото.

— Презряно… куче! — промърмори тя със стиснати зъби.

Сетне, държейки кинжала в ръка, тя се върна в залата и извика със звънък металически глас:

— Ставайте! По-скоро, по-скоро! Пробуждайте се, ако ви е скъп животът!

В един миг болшинството пленници бяха на крака.

— Какво значи това? Защо държиш кинжал? Ти си дошла да ни убиваш? — бъбреше Миринри, гледайки стоящата пред него чародейка.

— Кръв! Откъде е тя? — докосна се до гърдите на Нефер Оунис, показвайки кърваво петно върху белоснежната й ленена дреха.

— Това е кръв от най-злия враг на Миринри — отговори Нефер. — Аз току-що убих Хер-Хор, върховния жрец, чиято робиня бях от детинството.

— Но нас ще ни нападнат! — извика Ато, като дочу шум и тракане на оръжие.

И наистина отвсякъде в пиршествената зала влизаха тежко въоръжени воини, очакващи само знак, за да се нахвърлят върху пленниците, които се бяха събрали накуп и изтеглили мечове.

— В името на сина на Озириса, на божествения фараон, на благочестивия, великия, непобедимия! — със звънлив глас каза, излизайки напред Нефер и издигна високо пръстена на фараона. — Заповядвам ви, воини, да приготвите ей сега бързоходна ладия и да изведете оттук тези хора. А вие да останете, да не смеете да се отделяте от острова и да го пазите!

— Ще бъде изпълнено, повелителко! Ние познаваме пръстена, който държиш, и се подчиняваме!

— Фараонът ще награди слугите си! — завърши Нефер и тръгна напред. Пленниците й, поразени и недоумяващи, я последваха.

Когато приготвената ладия отплува от бреговете на острова, от Ато се изтръгна дълбока въздишка, а Миринри хвана ръката на Нефер и я притисна към устните си. Но лицето на Нефер беше бледно, очите й не блестяха, а веждите бяха събрани. Чародейката тревожно гледаше в далечината — там, дето гонена от ударите на веслата, като стрела се носеше леката лодка към царствения Мемфис.

Опасността от смъртта и всичко преживяно в храма на царете на Нубия им се струваше като странен сън, в който злият кошмар се преплиташе с чудесни видения и мечти.

За минута да бъдат пленници, осъдени на безславна гибел, без борба, в капан — и изведнъж да се озоват на свобода, да бъдат спасени именно от тази, която ги излъга и предаде… Освен това — да получат великолепен кораб, който се носи с бързината на стрела, и заветния пръстен на фараона, който дава възможност да се измами бдителността на шпионите на Пепи. И всичко това бегълците дължат само на съпровождащата ги девойка!…

По неволя у Миринри, когато ладията им беше вече далеч от Острова на сенките, се изтръгна възклицание: