Емилио Салгари - Тронът на фараона

— Коя си ти, Нефер? Искам да ми кажеш истината!

Нефер с печален глас, звучащ боязливо и искрено, отговори:

— Сама не зная, господарю! Аз смътно помня детинството си — като насън си спомням разкошен дворец. Аз не лъжех, когато разказах това… Само че това не беше в далечна Нубия, а тук, в Египет. А сетне станах робиня на Хер-Хор, жреца на Изида.

Като помълча известно време, тя продължи със задушевен тон:

— Не ме обвинявайте, не казвайте, че съм ви излъгала: аз само бях оръдие в чужди ръце. Аз се заклех със страшна клетва пред Изида. Заради Миринри наруших тази клетва и боговете жестоко ще ме накажат за това…

— Не! Клетвата е била изнудена с лъжа, а изпълнението на замислите на враговете ни би било велико нещастие за Египет и нарушение законите на Ра-Озирис. А когато Миринри стане най-сетне фараон — ти знаеш това, — по заповед на фараона върховният жрец може да отмени клетвата и боговете не ще те накажат. Кой ще ти попречи да принесеш на боговете умилостивителна жертва? И когато крилата на смъртта осенят челото ти и душата ти се отправи към Страшния съд в страната на сенките, направените от тебе добри дела ще свидетелствуват в твоя полза. Анубис ще поведе душата ти, пазейки те, защитавайки те от нападащите те слуги на Сета. И така душата ти ще достигне престола на Единния и ще се слее във вечно блаженство с душата на Предвечния! — каза, като претегляше всяка своя дума, старият жрец Оунис.

— Да бъде тъй, както казваш, мъдрий — отговори Нефер, но все пак, както и преди, на прекрасното й лице лежеше тревожна сянка и погледът й също така тревожно се взираше в лицето на младия фараон.

— От какво се тревожиш? — попита я Ато.

— От нищо и от всичко се боя! — замислено каза девойката. — Някакви предчувствия изпълват душата ми. Ей сега, в тази минута, като те погледнах, аз видях, че ръцете ти са без китки, отрязани чак до лактите, и мен ми стана страшно за тебе!

Ато побледня и се намръщи.

— На мене ще отрежат ръцете? На такова позорно наказание се подлагат само крадците. Аз съм воин! Ако попадна в ръцете на враговете, то тялото ми ще стане по-късо с главата. Аз зная това. Стотици пъти съм виждал смъртта в лицето. Нима аз се боя от нея?

Ато тръсна глава и се засмя, но смехът му беше измъчен.

— Погледни ме! — прекъсна разговора Миринри. — Кажи ми, може би ме виждаш в бъдещето?

Със замъглен поглед Нефер погледна юношата. И погледът й просветна.

— Да, аз те виждам, Син на Слънцето! — каза тя. — От храма на Долния Египет возят на позлатена ладия новия Апис, свещения бик. И цялото население на Мемфис в тържествена процесия излиза да го посрещне. А най-отпред е самият фараон. Това си ти, господарю!… Зад твоята колесница, в разкошна носилка, заобиколена със стража в златни лати, етиопски роби-атлети носят тази, която споделя съдбата ти, съпругата на фараона.

— Нитокрис? — извика Миринри.

— Не виждам. Лицата не виждам… — глухо простена Нефер.

И млъкна. Когато обезпокоеният от неподвижността и мълчанието й Оунис я погледна в лицето и взе ръката й, тя беше студена като лед, а лицето бледо. Нефер беше потънала в дълбок сън, граничещ със смъртта. И изминаха се много дълги часове, докато тя се свести.

А през това време ладията се носеше и носеше надолу по течението, все по-близо и по-близо до царствения Мемфис. И бягаха отстрани смеещите се брегове, меняха се чудни картини от нилски пейзажи.

От време на време минаваха край тях други ладии — ту огромни, натоварени до върха, ту празни, леки малки лодки. На едно място трябваше да минат край цяла рибарска флота, която беше простряла по дъното на Нил мрежите си и от рибарските лодки се чуха викове.

Като се вслуша, Оунис се намръщи.

— Новини! Какви новини има в Горни Египет! — викаха рибарите. — Разкажете, чужденци! Наистина ли се е появил лъжефараон? Истина ли е, че Горни Египет е обхванат от въстание и към Мемфис иде цяла войска, на която лъжефараонът е обещал, че ще предостави столицата за разграбване?

— Изглежда, че Пепи се старае да наплаши народа! — забеляза Ато, когато рибарските лодки останаха далеч назад.

— И изглежда, че той е предупреден за всичко, което сме предприели досега! — отговори Оунис мрачно.

— Но какво от това? — разпалено извика Миринри. — Рано или късно ние ще трябва да встъпим в открит бой. Колкото по-скоро, толкова по-добре!

— Не, не си прав, Миринри! — замислено каза Оунис, дърпайки бялата си брада. — Съкровищата още не са донесени в Тива и Мемфис. Оръжието няма да стигне. Много васали още не са дали определен отговор. С една дума — нашето спасение е в печеленето на време, а не в бързото действие.