Емилио Салгари - Тронът на фараона

Лодката достигна брега. Ато подхвана и положи на дъното й тялото на безчувствената Нефер, а Оунис с треперещи ръце опипваше главата на Миринри, като че не вярваше на очите си, и мърмореше:

— Ти си жив? Невредим? Безумец?… Но как можа… Как се реши…

— Нима аз не съм фараон? — гордо отговори Миринри със светнали очи. — Нима ти сам не си ме учил, че мой дълг е да защитавам всички? Нима аз не бих бил в твоите собствени очи презрян страхливец, ако бях оставил на произвола на съдбата тази нещастница?

— Ела, ела! Веднага в лодката! — дърпаше го старецът.

— А тя? — попита Миринри.

— Не се безпокой! Жива е, но е в безсъзнание. Ей сега ще премине! — обади се Ато.

След няколко минути на борда на ладията, дето беше пренесено тялото на Нефер и се бяха качили останалите хора от лодката, всичко тръгна постарому. Миринри, като смени мокрите си дрехи, отново стоеше на палубата и гледаше към брега на Нил. Но Нефер не се виждаше, както и Оунис: старият жрец беше заповядал да отнесат девойката в определената за нея каюта на носа на ладията, дето се мъчеше да я свести, като й даваше да диша силно ароматни вещества и предизвикваше изкуствено дишане. Сърцето на девойката захвана да бие.

И ето, гледайки прелестното и тяло, Оунис изведнъж почти извика. Погледът му беше прикован върху оголеното рамо на Нефер.

— Ато! Ела тук! — извика той минаващия край каютата воин. И когато той се приближи, старецът с набръчканата си ръка му показа рамото на Нефер и каза:

— Погледни тук и кажи какво виждаш?

— Свещена змия! Йероглифи! Татуировка… О, богове! Символът, с който при рождение се отбелязват само потомците на Ра-Озирис, децата от царствен род. Какво значи това? Тя да е дъщеря на Пепи? Нитокрис? Не, не може да бъде! Аз я познавам, аз съм я виждал десетки пъти. Но коя е тази девойка? Защо да се представя за царица?

— Шт… — прекъсна го Оунис… — Шт! Тя, изглежда, се свестява. Отдалечи се, Ато!

И воинът излезе. Едва напусна каютата, Нефер отвори очи и дълбоко въздъхна. Като забеляза безпорядъка на облеклото си, тя със срамежлив жест закри оголените си гръд и рамо с мократа си дреха. Сетне погледна с пълни със сълзи очи Оунис.

— Аз… съм паднала във водата!…

— И Миринри те спаси с опасност за живота си! — със същия тон и каза Оунис. — Но ти не падна, а се хвърли във ведата. Аз видях това, аз зная. Кажи защо?

Девойката мълчеше, но лицето й пребледня и устните и трепереха.

— Ти искаше да изпиташ дали ще се изложи Миринри на опасност за твоето спасение? Да?

— А ако е така? — уклончиво отговори тя с треперещ глас.

— И го подхвърли на смъртна опасност?

— Нима той загина? — с див вик извика чародейката, дърпайки се към палубата. Но Оунис навреме я хвана и я постави на леглото й.

— Той е жив и невредим като тебе. Успокой се!

— Жив? Хвала на милосърдната Изида!

— Почакай, отговори ми на въпроса прямо! Боговете ни виждат и аз съм достатъчно стар и опитен, за да разпозная лъжата. Ти любиш ли Миринри?

Нефер с тих жалостен стон закри очите си с ръце. Тя плачеше и сълзите течаха от очите й и се търкаляха по ръцете й.

— Защо плачеш? — продължаваше настойчиво старецът.

— Той е бъдещ фараон. А аз…

— А ти — любителка на фантастични приказки. Ти нали си нубийска принцеса! — с лека насмешка каза старият жрец.

— Да, аз излъгах, излъгах! — се изтръгна като вопъл от бурно издигащите се гърди на девойката. — Мен ми се искреше Миринри да не знае, че съм само робиня на жреците на Изида, че съм от низша каста. Искаше ми се…

— Той да те счита равна на себе си и може би да те направи своя жена?

Нефер зарида.

— Това не ще бъде, никога не ще бъде — шепнеше тя. — Аз съм робиня и погледът му е тъй далеч от мен той люби друга, не мене…

— Но любовта е цветец. Той може да увехне и веднага да се съживи. И сетне… Кажи, ти знаеш ли какъв знак е татуиран на рамото ти?

— Зная, че има някакъв знак. Но не зная какво означава той. Аз съм сираче и съм расла сред жреците, които са се отнасяли с мене като с робиня. Кой може да ми каже какво значи тон?

— Ти знаеш ли кого отбелязват при рождение със знака на змията?

— Синовете на фараона!

— И дъщерите! Ти имаш такъв знак на рамото. Ти също си от царствен род. Ти си равна на Миринри по произход. И ако бъде угодно на боговете, именно ти, а не дъщерята на Пепи-предателя ще се свърже в брак с моя… възпитаник.

— Аз? И ти позволяваш?

— Ще помагам с всички сили. Но ти трябва да ми се закълнеш, че ще направиш живота на Миринри щастлив! И нито дума на Миринри за нашия разговор. Разбираш ли?