Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Аз съм гасконец.

— Карамба! Не можеш да се ориентираш. Ето ти доказателство: в момента и представа си нямаш какво пием: ксерес или аликанте.

Гасконецът се почеса по главата. Той с любопитство взе чашата, която стоеше пред него, надигна я и започна да излива съдържанието й в гърлото си.

— Внимавай, Барейо. Няма да дам нито петак, ако вземе да се окаже, че това е последната бутилка. Дублонът, за който хванахме бас в избата на маркиза Монтелимар, отиде по дяволите.

— Как? Целият дублон ли е изпит вече? — извика гасконецът ужасен.

— Пивничарят току-що ви каза това.

— Тогава той е разбойник!

— Може, но аз няма да му река истината в очите.

— Защото не си гасконец.

— Скандал ли искаш да вдигнеш? Не забравяй, че графът изрично ни нареди да бъдем особено предпазливи. Намираме се все пак между врагове.

— Един гасконец не знае какво е това страх. Веднага ще разбие черепа на онзи разбойник, ако за няколко нищожни бутилки ни вземе цял дублон. В стара Гаскония човек би могъл да пие за един дублон преспокойно цяла година.

Гасконецът вече преминаваше границата. Той стана.

— Испански разбойници! — ревна той, като удари с юмрук по масата. — Нима искате да си тръгнем оттук с празни джобове?

Сцената се разиграваше в една от най-прочутите пивници на Пуебло Виейо. В нея влизаха преди всичко авантюристи, които се завръщаха от Мексико.

Когато гасконецът изтръби обидата си, измежду четиридесетте гости, които най-спокойно разговаряха над чашите си, се чуха сърдити възгласи:

— Кой се осмелява да ни обижда?

— Изхвърлете веднага този пияница! Гасконецът се разгневи още повече. Той хвана дръжката на своята шпага.

— По всичко личи, че тези думи се отнасят за мен! — ревна той, като предизвикателно изгледа присъстващите.

— Махай се оттук, пияницо глупав! — викна един брадат мъж.

Барейо се обърна към баска, който с невъзмутим вид пиеше своето вино. Той изглеждаше така сякаш нищо наоколо не го интересуваше.

— Виждал ли си някога безочливи хора? — запита гасконецът.

— Пия ли хубаво вино, ставам напълно глух — отвърна баскът.

— Ще направя тези папагали на пух и прах!

— Но не забравяй, че те имат нокти — отбеляза баскът.

Посетителите на пивницата продължаваха да надават викове:

— Навън! Навън!

— Кой трябва да излезе навън?! — продължаваше да се опъва гасконецът.

— Ти, нехранимайко такъв! — отвърна брадатият.

— Аз? Един гасконец?

В този момент отнякъде се появи собственикът с тиган в ръката. Следваха го четирима готвачи, въоръжени с шишове за печене на месо. На единия от шишовете имаше недопечено пиле.

— Какво искат тези типове? — запита гасконецът и като видя набучената на шиша птица, извика:

— Дай насам този труп, слуга на разбойник!

— Ще затворя с него муцуната ти, нехранимайко безсрамен! — изръмжа собственикът. — След това ще счупя главата ти с този тиган!

Наоколо избухна смях. Но безстрашният гасконец не бе особено весел.

— Гръм и мълния! — изрева той. — Откога гасконците започнаха да воюват срещу тигани? Махни се настрани, вагабонтино неден, и нареди на готвачите си да изчезнат и те. Впрочем — замисли се гасконецът, те са въоръжени с шишове, нека останат. Шишовете в цял свят се смятат за оръжие!

Пивницата отново се разтресе от смеха на присъстващите. Най-силно се смееше баскът, въпреки че на него цялата тази история не му бе кой знае колко приятна.

Собственикът, възбуден от смеха на гостите си, пристъпи заплашително към гасконеца и извика гневно:

— Махай се, пияницо мръсен, или ще залепя тигана на муцуната ти!

Той приближи още повече, като заразмахва тигана. Беше едър и силен мъж, който като нищо можеше да даде добър урок на самохвалкото от Бискайския залив, ако бе въоръжен по-добре.

— Ще се махнеш ли най-после, разбойнико? Моята пивница се посещава само от порядъчни хора. Те не желаят да бъдат обезпокоявани.

— Те са достатъчно глупави, за да се оставят да бъдат ограбвани най-безмилостно от теб — рече гасконецът. — Ти си най-големият обесник, който са виждали очите ми някога!

— Аз — обесник?! — изрева собственикът и вдигна заплашително тигана.

Гасконецът извади шпагата си от ножницата и викна с все сила:

— Дайте път на гасконците!

Той изби с шпагата си тигана от ръцете на пивничаря, след това се обърна срещу готвача с набоденото на шиш пиле. С ловък удар набоде птицата, смъкна я от шиша и я захвърли на масата, на която седеше Мендоса.