Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Кой е той?

— Секретарят на маркиз Монтелимар.

Около четиридесетгодишен мъж с пронизващи очи излезе напред.

— За мен ли говорите? — рече той.

— Да, господин Барквизимето — отвърна корсарят.

— Какво желаете?

— Да ме последвате на фрегатата.

— Като пленник?

— Мислите ли, че нападнах галеона, за да го ограбя? Ако смятате, че е така, грешите. Аз съм корсар, но не като всички останали.

— А какво ще стане с екипажа на галеона?

— Свободен е.

— Какво казвате?

— Повтарям, свободен е.

— И вие нападнахте този кораб само защото искахте да плените мен?

— Естествено.

— Но какво искате от мен?

— Не мога да ви кажа това веднага. Последвайте ме на фрегатата и галеонът ще може свободно да продължи пътя си.

— Нима не искате да плячкосате кораба? — попита капитанът на галеона.

Графът го изгледа и го попита усмихнат:

— На колко оценявате вашия галеон?

— Хиляда и петстотин пиастра.

— Карате ли злато на борда? — Не.

— Тогава аз ще изплатя на екипажа си това, което бих спечелил от ограбването на кораба ви.

Капитанът, който все още държеше в ръка окървавената си шпага, поиска да я хвърли. Но графът му попречи да направи това. Той каза:

— Запазете шпагата си, капитане. Може да имате повече щастие при следващата битка!

После той се обърна към секретаря на маркиз Монтелимар:

— Господин Барквизимето, ще ме последвате ли или не? Давам ви една минута за размисъл.

Секретарят се поколеба един миг и рече:

— Готов съм, господин графе.

Графът направи знак с ръка, корсарите напуснаха чуждата палуба и се оттеглиха на борда на фрегатата. Секретарят на маркиз Монтелимар ги последва. Когато всички бяха на борда на фрегатата, синът на Червения корсар извика:

— Вдигнете куките и опънете платната! Заповедта му бе изпълнена веднага. Графът излезе напред, сне шапката си, вдигна шпагата и извика:

— Поздравете знамето на Испания и своите врагове!

За огромно удивление на неподвижните испанци, буканерите изпразниха пушките си във въздуха.

Фрегатата продължи на запад. Графът най-учтиво покани секретаря на маркиз Монтелимар да го последва в каютата.

— Заповядайте, господине — рече той, след като затвори вратата подире си. — Седнете, тъй като ние с вас имаме дълъг разговор.

— Това ме учудва — отвърна неспокойният секретар. — Виждам ви за пръв път, господин графе.

— Убеден съм в това. В това море съм едва отпреди няколко месеца.

— Защо сте дошъл тук?

— Най напред, за да открия именно вас — отвърна графът.

— Нима се интересувате от мен толкова много?

— Вярвам, че вие имахте възможността да се убедите в това. Знаете ли кой съм аз?

— Синът на Червения корсар.

— Познавахте ли моя баща?

Секретарят побледня като мъртвец, но не отвърна.

— Господине — рече графът, — недейте забравя, че сте в мои ръце. Макар и да съм благородник, в жилите ми тече корсарска кръв. Дайте отговор на въпроса ми!

— Да, познавах го — отвърна секретарят.

— Кога се запознахте с него?

— В деня на неговата смърт.

— Кой осъди на смърт баща ми и моряците, които се бяха спасили от корабокрушението?

— Не знам.

— Няма смисъл да опитвате да ме мамите. — Графът скочи на крака. — Това беше маркиз Монтелимар, вашият господар, нали?

— Защо ме питате, след като знаете? — рече секретарят.

Графът обиколи нервно няколко пъти масата, която се намираше в средата на каютата. След това той рязко се обърна към секретаря:

— Баща ми и двамата ми чичовци, Черният и Зеленият корсари, бяха дошли в Америка, за да отмъстят за смъртта на най-стария им брат, който най-предателски беше убит от херцог Ван Гулд. Преди моят баща да напусне Европа, е бил женен за една брабантска княгиня. След моето раждане княгинята починала. След няколко години баща ми се оженил за дъщерята на княз Хара, владетеля на Дарнен. Тя му родила момиченце. Чувал ли сте да се говори за това?

— Да, но не знам нищо със сигурност.

— Когато корабът на баща ми се е разбил на брега на Маракайбо, детето се е намирало между спасените. Така ли е?

— Кой ви е казал това?

— Когато разглеждах един ден документите на баща ми, научих, че съм имал сестра в Америка. Адмирал Морган, който в момента е губернатор на Ямайка и е съпруг на Йоланда, дъщерята на Черния корсар, потвърди това. Сега вие ще ми кажете какво е направил маркиз Монтелимар с това момиче.

Лицето на графа се промени до неузнаваемост. Очите му светеха зловещо.