Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Вие спите ли тук?

— Не, господин графе, напротив — чакаме ви, — отвърна един мъж, сякаш изникнал изпод палубата пред графа.

Беше красив, около тридесетгодишен мъж с черна брада.

— Очакваме ви твърде отдавна, капитане — каза той. — Забелязах ви с далекогледа. Освен това, маркиза Монтелимар ме предупреди за пристигането ви. Тя ме предупреди също така и за нападението, което готвят испанците.

— Това е вярно, за жалост, господине — потвърди графът.

— Ние сме готови да ги посрещнем — рече лейтенантът.

— Не забелязахте ли някой галеон да напуска Санто Доминго? — информира се графът.

— Преди няколко часа един мина оттук.

— Успяхте ли да видите името му?

— Не беше възможно, капитане, за жалост. Но Мартинес твърди със сигурност, че е била „Санта Мария“.

— В каква посока плаваше?

— На запад.

— Тези галеони са твърде тежки, за да могат да се мерят с нашата фрегата. Ние ще настигнем кораба и утре сутринта секретарят на някогашния губернатор на Маракайбо ще бъде в ръцете ми.

— Да вдигаме ли котва, капитане?

— Само за миг, лейтенанте!

Графът се наведе през борда и каза на негрите, които бяха останали в лодката:

— Върнете се бързо на брега. Предайте на господарката си и на буканера последните ни поздрави… Мартинес! — обърна се напосоки графът.

Метисът, който седеше на някаква бъчва и разговаряше с Мендоса и гасконеца, приближи тичешком.

— Червените ми дрехи! — нареди графът. — Ризницата и шпагата ми! Господин лейтенант, заповядайте да вдигнат котва и да опънат платната!

Докато свирката на Мендоса събра моряците при котвената верига, синът на Червения корсар беше в каютата си.

Когато се появи отново на борда, носеше същото червено облекло, с което се беше представил на бала в замъка на маркизата. Носеше нова шпага на бедрото си и два пистолета, затъкнати в пояса.

Графът се качи на капитанския мостик и извика:

— При оръдията!

За да не възбужда непрестанни подозрения по испанските пристанища, корабът „Светкавица“ бе приел името „Нова Кастилия“.

Синът на Червения корсар стоеше на капитанския мостик и очакваше нападението на испанците.

Ето че откъм брега блеснаха няколко оръдейни изстрела. Пет лодки, във всяка от които имаше по двадесет и пет войници, се отблъснаха от брега и се пръснаха ветрилообразно, за да обградят фрегатата.

— Огън по лодките! — прозвуча командата на капитана.

Двете подвижни оръдия на предната палуба обсипаха най-близките лодки с град от шрапнели, докато десетте оръдия от дясната страна на кораба откриха огън срещу гората, от която стреляха неприятелските оръдия. Едната от лодките веднага потъна. Останалите все повече и повече наближаваха и войниците, които се намираха в тях, откриха плътен огън срещу фрегатата.

— Всички буканери — на борда! — извика капитанът.

Тридесетина мъже с тежки пушки изпълниха веднага заповедта на капитана.

— Стреляйте по лодките! — командваше капитанът.

Битката бе в пълния си разгар. Оръдията на фрегатата стреляха непрестанно. В това време лодките приближаваха, но буканерите ги обсипаха с дъжд от куршуми и лодките бяха принудени да се върнат на брега.

Съвсем скоро „Светкавица“ подмина нос Тибу-рон и испанските оръдия трябваше да прекратят огъня.

— Е, какво ще кажеш, Барейо? — попита графът гасконеца, който по време на цялата битка беше стоял до него.

— Ще река, че буканерите са най-добрите стрелци, които съм виждал до ден днешен. Ще има ли нова битка наскоро?

— Преследваме галеона „Санта Мария“.

— Виждал съм го. Той е добър кораб и е доста тежко въоръжен, графе. Но надали има и един дублон на борда си, тъй като идва от Санто Доминго. По всяка вероятност той е тръгнал да вземе злато от Санта Крус. Съветвам ви да почакаме, докато се върне.

— Аз не преследвам галеона за злато — отвърна графът. — Струва ми се, че вече е време да поспим. През последните три дни почти не сме мигнали.

Той слезе от капитанския мостик, размени няколко думи с лейтенанта и се отправи към каютата си.

Когато се разсъмна, синът на Червения корсар се появи на палубата.

— Няма ли да има работа скоро, господин графе? — прояви нетърпение гасконецът. Сабята ми ръждяса в ножницата.

— Забрави ли снощната битка, Барейо? Гасконецът се гласеше да каже нещо, но от мачтата се чу вик:

— Кораб напред.

— Май скоро ще имаме работа, Барейо — рече графът.