Емилио Салгари - Синът на червения корсар

Той наблюдаваше с далекогледа забелязания кораб.

Мендоса събра екипажа на палубата. Появи се и лейтенантът.

— Това може да бъде само „Санта Мария“ — каза най-после графът, като свали далекогледа от очите си. — Пригответе шпагата си, Барейо!

— Хиляди дяволи! — извика гасконецът. — Аз пръв ще скоча на палубата на „Санта Мария“!

— Само подир мен, Барейо — каза графът усмихнат. — Не забравяй, че аз съм син на Червения корсар!

— Тогава ще бъда вторият!

— А аз — третият! — добави Мендоса, който беше дошъл на капитанския мостик. — Наистина е „Санта Мария“, графе!

На борда на фрегатата цареше голямо оживление. Екипажът се приготвяше за бой. „Светкавица“ бе опънала всичките си платна, за да настигне „Санта Мария“. Когато от галеона забелязаха, че ги преследва корсарски кораб, свиха към брега, за да потърсят прикритие в някое от пристанищата. Графът веднага отчете това и се опита да пресече пътя на кораба. Когато фрегатата приближи „Санта Мария“ на по-малко от петдесет ярда, тя даде първия изстрел. На отсрещната палуба настана оживление. Готвеха се за бой.

— Значи не искате да се подчините! — рече графът през зъби. — Мендоса, покажи им на какво си способен!

Баскът приближи до едно от двете големи оръдия на предната палуба и го насочи към „Санта Мария“.

— Ще го улучи ли? — попита графът.

— Позволете ми три изстрела! — рече баскът.

— Според мен, трябват ти шест!

Погледите на всички се отправиха към галеона, който се опитваше да достигне брега. Баскът внимателно се прицели. Проехтя силен гърмеж. Когато димът се разнесе, Мендоса високо изруга. Той не беше улучил гротмачтата, където се целеше, а една от рейте.

— Ти отскубна само едно перце от птицата — извика графът. — Мислех, че ще улучиш някое от крилата.

— Имам на разположение още пет изстрела, капитане!

— Проехтя втори гърмеж. Почти едновременно с него се чуха всичките оръдия от лявата страна на галеона. Снарядите падаха във водата.

— Тези хора не пестят барута си — рече графът.

Мендоса отново напълни оръдието си. Той стреля и в следващия миг се чу високо ура. Гротмачтата на неприятелския кораб бе свалена.

— Това се казва майсторски изстрел! — извика гасконецът.

— Доволен ли сте, господин графе? — попита Мендоса.

— След десет минути галеонът ще бъде в ръцете ни — каза вместо отговор синът на Червения корсар.

Галеонът не можеше да избяга вече и един ярд напред. След десетина минути „Светкавица“ приближи кораба.

— Последвайте ме, буканери! — извика синът на Червения корсар.

Мендоса и гасконецът изтичаха подир него с извадени шпаги. Повече от четиридесет испанци се втурнаха срещу тях с викове:

— Смърт на корсарите! Хвърляйте ги в морето! Силен порив на вятъра отдели корабите един от друг. Моментът беше твърде опасен, тъй като буканерите не можеха да се притечат на помощ на графа и двамата си другари.

— Спасете графа! — извика някой от екипажа на фрегатата.

В това време испанците се спуснаха срещу тримата храбри корсари. Те бяха напълно уверени в своята победа. Колкото и ожесточено и ловко да се сражаваха тримата, те не можеха дълго да се бият с многочисления противник, ако буканерите не им бяха помогнали. Те откриха жесток огън срещу испанците. Моряците от фрегатата вече бяха успели да закачат с кука галеона.

Графът, Мендоса и гасконецът се задъхваха от изнемога, когато буканерите скочиха на палубата на галеона.

— Напред, приятели! — извика графът. — Още едно усилие и победата ще е наша!

Наистина, испанците вече отстъпваха. Когато стигнаха предната мачта, те се събраха на куп. Това беше единственият начин да окажат някаква съпротива. Но граф Вентимилия вдигна червената си от кръв шпага и извика:

— Предайте се или няма да оставим нито един от вас жив!

Капитанът на галеона, който се беше сражавал лъвски в първите редици на своя екипаж, излезе напред:

— Какво смятате да правите с нас? В морето ли ще ни хвърлите?

Графът сне шапката си и отговори:

— Синът на Червения корсар, граф Вентимилия Рокабруна и Валпента почита храбростта на противника си!

— Синът на Червения корсар? — извика капитанът. — Племенникът на прочутия Черен корсар? Няма защо да се страхуваме от един благородник. Какво желаете, господин графе?

— Да ми предадете един човек, който в момента се намира на борда ви — отвърна графът.